ОБЩИНСКА ПРОГРАМА ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА НА ОБЩИНА КРИЧИМ

 За периода 2009-2013 г.Разработена съгласно чл.79, ал.1 от Закона за опазване на околната среда

Приета с Решение № 126, взето с Протокол № 18 от 22.04.2009 год. на Общински съвет - Кричим


                    

                                                               

Общинската програма за опазване на околната среда бе разработена от екип на консорциум на Дикон груп ЕООД и Сдружение „Природа назаем” по идея и с финансовата подкрепа на проект „Опазване на глобално значимото биологично разнообразие в ландшафта на Родопите” (2004 – 2009 г.), по-известен като проект „Родопи” - една съвместна инициатива на Програмата на ООН за развитие и Държавната агенция по горите, финансирана от Глобалния екологичен фонд.

 

Главната цел на проекта е да помага на хората от Родопите да съхранят местната природа и да работят за икономическото, културното и социалното развитие на региона.

 

Разработването на Програмите е инструмент, чрез който проект „Родопи” подпомага интегрирането на целите за опазване на околната среда в местното планиране и процесите на вземане на решения.

 

 

Подробна информация, както и Програмите за други 11 общини, може да бъде намерена в офисите на проекта в Кърджали и Смолян, както и на уеб страницата на проекта: http//rodope.org

 ПРОЕКТ РОДОПИ
Проект “Подпомагане разработването на ОПООС в общините
Кричим, Брацигово, Пещера, Сатовча, Гърмен,
Ракитово и Батак – 2008”
Консорциум
ДИКОН ГРУП – ПРИРОДА НАЗАЕМ

 

 СЪДЪРЖАНИЕ

Съкращения.

Въведение.

I. Анализ на средата.

I.1.  Природо-географски и териториално-административни данни.

I.2. Данни и информация за околната среда.

I.2.1. Въздух.

I.2.3. Отпадъци.

I.2.4. Почви и нарушени терени.

I.2.5. Защитени територии и биоразнообразие.

I.2.6. Шум.

I.2.7. Зелени площи в населените места.

I.2.8. Радиационна обстановка и влияние от нейонизиращи лъчения.

I.2.9. Управленски, икономически и финансови данни и информация.

I.2.10. Социално-икономически демографски данни и информация.

II. Анализ на силните и слабите страни, на възможностите и заплахите

III. Визия за околната среда на общината.

IV. Цели.

IV.1. Генерални стратегически цели.

IV.2. Специфични стратегически цели.

IV.3. Приоритети.

V. План за действие.

VI. Организация за изпълнението на програмата.

VII. Приложения към програмата.

  Съкращения
 

  АВ

   Атмосферен въздух

  ВиК

Водоснабдяване и канализация

ГЕФ

Глобален екологичен фонд

ГОП

Горни оценъчни прагове

ДАГ

Държавна агенция по горите     

ДГС

Държавно горско стопанство

ДДС

Държавна дивечовъдна станция

ДЛС

Държавно ловно стопанство

ДЛ

Държавно лесничейство

ГИС

Географска информационна система

ЗЗ

Защитена зона

ЗЗТ

Закон за защитените територии

ЗЗШОС

Закон за защита от шума в околната среда

ЗМ

Защитени местности

ЗООС

Закон за опазване на околната среда

ЗТ

Защитена територия

ЗЧАВ

Закон за чистотата на атмосферния въздух

ИАОС

Изпълнителна агенция по околна среда

КАВ

Качество на атмосферния въздух

КЗ

Комисия по земеделие

ЛУП

Лесоустройствен проект

МДК

Максимално допустима концентрация

МОН

Министерство на образованието и науката

МОСВ

Министерство на околната среда и водите

МПС

Моторно превозно средство

МРРБ

Министерство на регионалното развитие и благоустройството

МСП

Малки и средни предприятия

МТСП

Министерство на труда и социалната политика

НПО

Неправителствена организация

НСМБР

Национална система за мониторинг на биоразнообразието

НСМОС

Националната система за мониторинг на околната среда

ОбА

Общинска администрация

ООН

Организация на обединените нации

ООС

Опазване на околната среда

ОП

Общински план

ОПАК

Оперативна програма административен капацитет

ОПООС

Общинска програма за опазване на околната среда

ОПР

Общински план за развитие

ОПРР

Оперативна програма регионално развитие

ОПУДО

Общинска програма за управление на дейностите по отпадъците

ОС

Околна среда

ОУП

Общ устройствен план

ПД

План за действие

ПЗ

Природна забележителност

ПРСР

Програма за развитие на селските райони

ПСОВ

Пречиствателна станция за отпадъчни води

ПУ

План за управление

ПУДОО

Предприятие за управление на дейности по опазване на околната среда

ПЧП

Публично-частно партньорство

РИОСВ

Регионална инспекция по околна среда и води

РЛ

Регионална лаборатория

ТБО

   Твърди битови отпадъци

УО

   Управление на отпадъците

ФЛАГ

   Фонд за органите на местно самоуправление

ФПЧ

   Фини прахови частици (с размер под 10 мкм)


Въведение
 

Настоящата програма за опазване на околната среда на община Кричим е изготвена от екип на „Дикон груп” ЕООД – София, и сдружение „Природа назаем”, в рамките на проект „Родопи”, финансиран от Глобалния екологичен фонд (ГЕФ) на Организацията на обединените нации (ООН).  

Една от задачите на проекта е да се подпомогне участието на общините в процеса на опазване на околната среда и прилагане на изискванията на Конвенцията за биологичното разнообразие, Рамковата конвенция на Обединените нации за измененията в климата, Конвенцията за борба с опустиняването, директивите на Европейския съюз, както и действащите норми на европейското и националното законодателство. Проектът има и задача да подпомогне общините и заинтересованите страни в процеса на създаване на планове и програми на местно ниво.

Общинската програма за опазване на околната среда  се разработва на основание чл. 79 от ЗООС като основен документ за осъществяване на политиката в тази област на местно ниво.

Законът за опазване на околната среда има за цел да създаде базата, общите принципи и правила на едно съвременно законодателство за опазване и подобряване на качеството на отделните компоненти на околната среда и управлението и контрола на факторите, които я увреждат. В този смисъл той има значение на рамков, общ закон за останалите специални закони в областта на околната среда. Неговите критерии и изисквания трябва да залегнат в секторните политики - транспорт, енергетика, строителство, селско стопанство, туризъм, промишленост, образование и други, и да се осъществяват от компетентните органи на изпълнителната власт. Така ще бъде изпълнено изискването за интегриран подход в опазването на околната среда.

Разпоредбата на чл. 65 от ЗООС предвижда 80% от санкциите за превишаване на допустимите норми на замърсяване на околната среда да постъпват на територията на общината по местонахождението на санкционирания обект. В общинските бюджети постъпват и всички приходи от санкции и глоби, наложени по екологичното законодателство, по които компетентен орган е кметът на общината. Тези приходи, както и приходите от глоби за нарушаване на наредби, приемани от общинските съвети, могат да се изразходват само за екологични дейности по приоритети, определени в ОПООС.

По своите цели, обхват и значение Общинската програма за опазване на околната среда има ролята на водещ документ в областта на опазването на околната среда на местно ниво. Нейното предназначение е да съдейства за реализиране на законовите изисквания и управленските задачи в областта на екологията.

Програмата е приета от Общинския съвет и отразява приоритетите и политиката му като орган на местно самоуправление. За по-пълно и ефективно изпълнение на екологичните цели, при изготвянето й са отчетени главните приоритети в приетите национални стратегически документи. Това е направено, за да може общинските власти по-успешно да ползват възможностите за финансиране на програмата чрез кандидатстване, както пред ПУДООС, така и по оперативните програми за финансиране от фондовете на Европейския съюз.  

Като основен документ, по силата, на който се осъществява местното самоуправление в областта на опазване на околната среда, ОПООС е изготвена в съответствие с намеренията и приоритетите на органите на местното самоуправление и местната администрация, както и на представители на всички заинтересовани субекти - неправителствени организации, представители на бизнеса и др. Проведени са редица срещи и обсъждания в хода на нейното приемане и резултатите от тях са отчетени при изработването й. Взети са предвид и предходни разработки на общински екологични, стопански, финансови, здравни, архитектурно-строителни и други проучвания.

Програмата обхваща главните цели и задачи в областта на околната среда и включва последователността от конкретни действия, които да бъдат предприети за изпълнение на поставените управленски приоритети.

Програмата е разработена с активното участие на заинтересованите институции, организации и гражданите на общината. За създаването й е сформирана специална работна група, координирана от еколога на общината и с участието на представители на основните институции, отговорни за опазването на различните компоненти на околната среда или заинтересовани от изпълнението на проекти, засягащи околната среда – поземлената комисия, по-деленията на Държавната агенция по горите, РИОСВ - Пловдив, РИОКОЗ, Басейнова дирекция – Пловдив, неправителствени и образователни организации, предприемачи и др.

Проведени са пет срещи на работната група. На тях са идентифицирани източниците за необходимата информация. Представена е и анализирана информацията за факторите, които оказват влияние върху съответните компоненти на околната среда. Анализирани са силните и слабите страни на самата община, както и възможностите и заплахите на външната среда. Чрез  анализ работната група определи целите, които стоят пред общината за периода до 2013 г. и създаде план за действие за постигането на тези цели. Генерирани са идеи за механизмите и индикаторите за мониторинг на нейното изпълнение.

Работната група по предприе активен процес на съгласуване на програмата с основните заинтересовани страни и проведе обществено представяне на проекта за програма, като е отрази в документа предложенията от обсъждания и публични представяния.

Внесеният вариант на програмата пред Общинския съвет за одобрение отразява в много голяма степен интересите и нагласите на всички заинтересовани страни от общината.
 

I. Анализ на средата

I.1.  Природо-географски и териториално-административни данни

Община Кричим (виж картата в Приложение VII.1.) се намира в югозападната част на Пловдивска област в т. нар. Северна родопска яка. Заема част от Пазарджишко-Пловдивското поле и е разположена в подножието на северните склонове на Родопите. Общината граничи с общините Стамболийски, Перущица, Родопи, Девин и Брацигово. Намира се в прехода, където Пазарджишко-Пловдивското поле се допира до северните склонове на Родопите. Това изцяло предопределя нейния релеф – равнинен, с преход към склоновете на планината. През нейната територия преминава река Въча.

Община Кричим обхваща площ от 54 895 кв. км. На територията й освен град Кричим няма други населени места. Този факт определя и високата гъстота на населението: 158,44 души/кв. км., което е повече от два пъти по високо от средните стойности за страната ((119.3 души на кв.км.)

По брой на население община Кричим е една от най-малките в Пловдивска област. По данни на Областното статистическо бюро към 09.02.2008  година в общината живеят 9 620 души.

Град Кричим (230 м н. в. и площ 250 ха) се намира на около 20 км югозападно от областния център – гр. Пловдив.

Общината има благоприятно географско положение с отдавна формирани икономически и административни връзки с община Родопи, със съседните общини – Стамболийски и Перущица и с областния център – гр. Пловдив.

Община Кричим не е богата на полезни изкопаеми. На територията се добиват единствено инертни материали, които задоволяват част от нуждите на строителния сектор.

 Общината попада в преходноконтиненталната климатична област, разположена на север от Родопския масив, характерна със значително по-мека зима и сравнително сухо лято. Снежната покривка се задържа средно около 25-30 дни през годината. В целия район пролетта настъпва  рано. Температурата на въздуха бързо се повишава и в началото на април средната денонощна температура надвишава 10-12 0С. Средната продължителност на слънчевото греене е около 2260 часа средногодишно. Това оформя и термичния режим – средногодишната температура е около 12 0С, като юлската средна температура е около 23 0С, а януарската – около 0,5 0С.

Температурните инверсии са с изключително висока честота  и обхващат около 80% от въздушния басейн на цяла Горна Тракия, включително и територията на община Кричим. Те ограничават естествената вентилация на района и водят до бързо увеличаване на атмосферните замърсители.

През пролетния сезон падат обилни валежи, които оказват благотворно влияние за развитието на земеделските култури. За лятото са характерни високи температури  -  32-35 0С, като валежите са редки и има  чести засушавания. Най-голям недостиг на влага за земеделските култури се изпитва през юли и август. В същото време близостта до планината създава прохлада и намалява влиянието на континенталния климат, характерен за Пазарджишко-Пловдивското поле.

Преобладават ветровете със западна посока. Характерни за територията на община Кричим са ветровете, които се появяват по планината, по течението на река Въча.

 

I.2. Данни и информация за околната среда

I.2.1. Въздух

 На територията на община Кричим няма изграден пункт за непрекъснат мониторинг на качеството на атмосферния въздух (КАВ) към Националната система за мониторинг на околната среда (НСМОС) или местна система за наблюдение и контрол на КАВ. На територията на общината не са извършвани (предоставени) периодични (индикаторни) измервания на нивата на основните показатели, характеризиращи КАВ в приземния слой съгласно чл. 4, ал. 1 на ЗЧАВ, с мобилна автоматична станция (МАС) или ръчни проба вземания в постоянен пункт за мониторинг. Поради липсата на каквито и да е измервания на нивата на основните показатели, характеризиращи КАВ в приземния слой на община Кричим, не може еднозначно да се каже, какво е състоянието на АВ в района. Оценката на КАВ може да се направи въз основа на статистически данни от инвентаризацията на емисиите, отделени в АВ от източниците на вредни вещества, намиращи се на територията на общината, и при възможност от по-следващо дисперсно моделиране за определяне на приземните концентрации на отделните вредни вещества. Отчитайки статистическите данни за генерираните емисии в района и съпоставяйки ги с данните от други райони, в които има налични данни и от мониторинг на КАВ, може да се заключи, че състоянието на АВ в община Кричим е с добри показатели и не са нарушени нормите за опазване на човешкото здраве.

Последното се потвърждава и с издадената Заповед №580/17.VІІ.2007 г. на министъра на околната среда и водите, с която територията на общината попада в Южен/Тракийски район за оценка и управление на КАВ (РОУКАВ), като съгласно табл. №3 на заповедта, територията на общината не попада в списъка на зоните от РОУКАВ-Южен/Тракийски, в които нивата на основните показатели за КАВ са над горните оценъчни прагове (ГОП). С други думи, оценката за нивата на всички показатели за КАВ на територията на общината, е че те са под съответните ГОП и значително под установените норми за съдържание на вредните вещества в АВ. Класифицирането на територията на общината съгласно горната заповед, като чиста по отношение на АВ, също е направено, въз основа на експертна оценка, отчитайки степента на натовареност на емисиите, генерирани в АВ на основата на статистически данни.

Посоченото означава, че качеството на въздуха в община Кричим, отговаря на нормативните изисквания за опазване на човешкото здраве и е с много добро качество.

На територията на общината няма големи промишлени източници/емитери на вредни вещества в АВ, както и интензивен автомобилен транспорт. Основният източник на емисии на вредни вещества е отоплението на битови, административни и стопански сгради през зимния период, като емисиите които се генерират, са фини прахови частици (свързаните с тях поли-циклични ароматни въглеводороди), серни оксиди, въглероден оксид, азотни оксиди и бензен. Има алтернатива на отоплението с твърдо гориво и това е поетапното газифициране на общински и частни сгради (До момента са газифицирани 4 общински сгради, планувано е през 2009г. да се газифицират още 3 общински сгради, а до средата на 2009 г. – и частни сгради).

Други източници на емисии на територията на общината са транспортът, селскостопанската дейност, обувното производство, производството на плодови концентрати и други малки предприятия. Вероятни източници на емисии на територията на общината, които биха довели до генериране на вредни вещества в АВ, са горските пожари, необоснованото изгаряне на отпадъци (без оползотворяването на получената енергия) от растителен произход от дървопреработващата и селскостопанската дейност, както и нерегламентираното изхвърляне и запалване на битови отпадъци.

Според статистическите данни за емисиите на вредни вещества, генерирани в съседни общини и липсата на тяхна територия на големи промишлени източници на емисии на вредни вещества (с високи изпускащи устройства и възможност за пренос на замърсяване на далечни разстояния) може да се каже, че КАВ в община Кричим не би се влошило/променило от евентуален пренос на вредни вещества от съседни райони.   

За територията на общината не са постъпвали жалби и сигнали за наличие на неприятни миризми. Такива миризми вероятно има в локален мащаб, около местата за отглеждане на по-голям брой животни и временното съхранение/депониране на отпадъците от тази дейност.

Отчитайки нивата на фините прахови частици и регистрираните през зимния период, превишения на праговата стойност за средноденонощната норма за опазване на човешкото здраве в общини от територията на страната, в които също липсват големи промишлени източници на емисии и интензивен транспорт, е препоръчително поне през зимата на урбанизираната територия на в община Кричим да бъдат извършени измервания на КАВ. Това е необходимо, за да може еднозначно да се каже, че нормата за опазване на човешкото здраве за този показател, ще бъде спазена в бъдеще и нивата ще се запазят така, че да са под ГОП, както и да се прецени дали ще са необходими конкретни мерки в тази насока.

            Измерванията трябва да отговарят на изискването за минимален времеви обхват и минимум регистрирани данни за индикаторни измервания съгласно действащото законодателство в тази област.

 

I.2.2. Води

Реки и езера на територията на общината - проектна категория, замърсяване над ПДК по видове замърсяващи вещества и показатели. Общи-

на Кричим попада в Източнобеломорския район и по-точно във водосбора на притока на река Марица, река Въча.  

           Минерални води - местонахождение, характеристики, дебит, използване, потенциал. 

На територията на общината има минерални извори - Находище „Кричимски извори” /имот № 000609/, сондажен кладенец № 1, отстоящ на около 6 км. южно от гр.Кричим, в близост до манастира „Св.Богородица. Сондажът се намира на кота 336,62. По силата на чл.19, т.3 от Закона за водите и във връзка със Заповед № РД - 717 / 02.10.2006г. на Министъра на околната среда и водите минералният извор е актуван като публична общинска собственост с АОС № 287/01.12.2006г., находище на минерална вода „Кричимски извори” – Сондаж № 1. Температурата на минералната вода е 32°С, дебитът е Q = 0.93 dm³/s. Със Заповед № РД - 717 / 02.10.2006г. на Министъра на околната среда и водите са утвърдени локалните експлоатационни ресурси от минерална вода – 0,63 л/сек. Водата има стабилен физико – химичен състав и свойства, но поради констатирано трайно несъответствие по микробиологични показатели може де се използва след отстраняване на микробиологичното замърсяване.

Водоснабдяване на населените места в община Кричим, количествени и качествени показатели. Водоснабдяването на населението на общината е от местни водоизточници (сондажи, каптажи и шахтови кладенци). Населението е водоснабдено 98%.  Вътрешната водопроводна мрежа в населените места е изпълнена преобладаващо от етернитови тръби, морално остаряла и  в много лошо техническо състояние. Има проекти за реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа, както и за допълнително водоснабдяване от м. Бялата пръст, които се изпълняват поетапно. В по-далечна перспектива се очаква присъединяване на общината към системата от каскада „Въча”.

Състояние на канализационната система на територията на община Кричим, степен на изграденост, степен на ползваемост в населените места на общината. Изградеността на селищната канализация в община Кричим е нисък - около 23%. Поетапно се изграждат главните колектори и второстепенната канализационна мрежа. Община Кричим има изготвени и одобрени проекти за изграждане на главни колектори и второстепенна канализационна мрежа, очакваме външно финансиране.

Влияние на изпускани отпадъчни води върху питейни водоизточници.  Изпусканите отпадъчни води не влияят на източниците на питейна вода за населените места на територията на община Кричим, тъй като те не се водоснабдяват от терасни води, а от високопланински извори.

Източници на замърсяване – на територията на общината и извън нея. Основните източници на замърсяване на повърхностните и на подземните води са директно заустените непречистени отпадъчни води от населените места в общината.

Причини за замърсяването от източниците на територията на общината. Причината за замърсяване на водите на територията на общината е липсата на изградени съоръжения за пречистване на отпадъчните води от населените места.

Наличие и състояние на пречиствателни станции за отпадъчни води от населените места на територията на община Кричим. Отпадъчните води се заустват в река Въча непречистени.

Отпадъчните води се заустват в Стара река непречистени.

Одобрен е проект, ПУП – ПРЗ – пречиствателна станция местност,,Куницата”

Община Кричим спечели проект по ОП “Околна среда” - Техническа помощ за подготовка на инвестиционен проект – доизграждане, реконструкция и рехабилитация на В и К и изграждане на ПСОВ – гр. Кричим.

 

I.2.3. Отпадъци

Общи коментари:

  • Анализът и оценката на съществуващото положение по управление на отпадъците в община Кричим е направена на основата на следните на-лични документи:

           а) общинска програма за управление на отпадъците (ОПУДО), която е в  процес на изготвяне, като стремежът е данните да се актуализират;

    б) друга информация, предоставена от общината.

  • Данните са по информация, предоставена от общината (ОПУДО), а не от Националния статистически институт;
  • Национална политика на България по УДО: общината попада в обхвата на Екологичен завод в с.Шишманци. Имаме съгласие на Община Пловдив да ползваме депото в землището на с. Цалапица, за депониране на битови отпадъци.Във връзка с предписание от РИОСВ депото в м.,,Сух дол”ще бъде закрито до 16.07.2009 г.;
  • Населението на община Кричим е обхванато на 100% от системата за сметосъбиране.

 

I.2.3.1. Генерирани видове отпадъци

            Битови отпадъци. Данните за генерираните битови отпадъци са за периода 2002-2006 г. Посочената норма на натрупване за гр. Кричим за 2006 г. е 492 кг/жител/г. Тази цифра значително надвишава приетите норми на натрупване (Програма за прилагане на Директива 99/31/ЕС за депониране на отпадъците) за определен тип населени места. Град Кричим с население от 8669 за 2005 г. и 9620 за 2008 г. попада в групата населени места между 3000 и 25 000 с норма на натрупване от 341 кг/жител/г. Причината за завишената оценка е свързана с практиката количествата на събраните отпадъци да се изчисляват по косвен път, на основа на транспортните документи от фирмата, извършваща дейности по събиране и обезвреждане на отпадъци, и с недостатъчния контрол на общинските администрации върху дейността й.

            Строителни отпадъци. СО се депонират на горепосоченото депо в местността “Сух дол”, което отстои на 3 км от гр. Кричим, и се използват за запръстяване. Няма данни за източник на генерирането им, както и за количествата депонирани строителни отпадъци.  

            Производствени отпадъци. В ОПУДО няма информация за генерирането и обезвреждането на производствени отпадъци.

            Опасни отпадъци. В ОПУДО няма достоверна информация за генерирането и обезвреждането на опасните отпадъци от домакинства и производствена дейност, но може да се приеме, че ако има събиране на такива, то е нерегламентирано.

Трябва да се има предвид, че всички видове отпадъци се депонират без да се измерват. Подадените данни за събраните, извозени и депонирани отпадъци, са на база брой курсове на сметоизвозната техника и кубатура на вместимостта им. Тези данни не биха могли да се приемат за точни.

 

I.2.3.2. Система за събиране и извозване на битовите отпадъци     

           

            Общината разполага с една специализирана сметосъбирача техника, контейнеровоз и контейнерен парк (1850 бр. индивидуални кофи, 28 бр. 4м3 контейнери, и  88 бр. контейнери 1.1 м3);

 

I.2.3.3. Начини на третиране

На територията на общината няма изградени съоръжения за предварително третиране на отпадъците. Отпадъците ще се обезвреждат чрез депониране на горепосоченото депо.

 

I.2.3.4. Стари замърсявания с битови и с други отпадъци на територията на общината, извън площадките на предприятията

 

До края на 2006 г. са закрити следните нерегламентирани сметища с обща площ от 4 дка: Стадиона, водоема Бялата пръст, ветеринарната лечебница, между християнски  гробищен парк и СОУ "П. Р. Славейков”, и ул."Варшава”.

Почистват се новопоявяващи се нерегламентираните сметища, но не е ясна площта на общите замърсявания, честотата с която се появяват и източниците/причините за възникването им. Не са ясни мерките, които общината предприема за предотвратяване на появата им.

           Проведени са информационни кампании, поставени са предупредителни табели за налагане на административни санкции при нерегламентирано изхвърляне на отпадъци.

Извършват се периодични проверки  от страна на общинска администрация.

 

I.2.3.5. Предприятия за събиране на вторични суровини

 

В  община Кричим има един  регламентиран постоянен пункт за вторични суровини – метали.

Общинска администрация  провежда разяснителни кампании за повишаване на екологичната култура на подрастващите.

           В общината е въведена организирана система за разделно събиране на отпадъците. Системата включва 64 контейнера тип ,,Бобър” и 32 контейнера тип ,,Иглу”, разпределени в 32 точки. Прилагането на практика на системата обаче е необходимо тепърва да се развие.

 

I.2.3.6. Риск за замърсяване (водоизточници за питейно водоснабдяване, за водопой на животни, на водни обекти, за замърсяване на чувствителни екосистеми, за замърсяване на почви)

 

Около река Въча има замърсени терени, превърнати в нерегламентирани сметища, което представлява основен екологичен проблем за решаване от общината.

На територията на общината няма предприятия-замърсители, създаващи екологични проблеми.

 

I.2.3.7. Чистота на територията

 

Улиците и обществените места на територията на община Кричим се поддържат в задоволително състояние по отношение на тяхната чистота. Системно се извършва  почистване  на вътрешно-транспортната мрежа.

Почистването на  обществените места се извършва ежедневно; почистват се нерегламентираните замърсявания; почиства се коритото на р.”Въча”; Територията на общината е обхваната на 100% от системата за сметосъбиране и сметоизвозване.Издадена е Заповед на Кмета на община Кричим, с която се определя ежедневен график за сметосъбиране и сметоизвозване.

Общинска администрация работи с обществеността по повишаване на нейната информираност и ангажираност в поддържането на чистота  като в определена степен извършва и контрол.

 

I.2.4. Почви и нарушени терени

 

В общината са разпространени главно алувиални почви. Този тип почви се отличават с лек механичен състав, добра водопропускливост и влажност. Имат рохкав строеж и малко съпротивление при обработка и благоприятен въздушен режим. Върху тях много добре виреят зеленчуци и овощни насаждения. Това е природна даденост, която е благоприятна за развитие на ефективно селско стопанство.

В северните склонове на Родопите, почвите са с тънък хумусен слой, поради което не са залесени и нямат съществено икономическо значение.

Почвите в района на общината са чисти. Няма данни за замърсени земеделски земи от промишлени дейности, за замърсени почви вследствие на напояване. Причини за доброто екологично състояние на почвите е липсата на активна промишлена дейност, както и на интензивна селскостопанска дейност. На територията на общината няма складове за съхранение на негодни и забранени за употреба продукти за растителна защита.

Ерозията не е съществен проблем за почвите на общината, тъй като 62% от тях е с „много слаб ерозионен действителен риск”, 6% от територията на общината е с „умерен действителен риск” на проявление на водоплощна ерозия (виж Приложение VII.2.).

 

 

Таблица 1.

Клас на действителен риск от площна водна ерозия

Степен на действителна ерозия (индекс)

Площ, ха

Общо  действителна ерозия, т/ха/г

Населени места, води и земи с н. в. 1200м  

0

856

0

Много  слаб действителен риск

1

3404

15

Слаб действителен риск

2

364

25

Слаб до умерен действителен риск

3

408

76

Умерен действителен риск

4

330

108

Умерен до висок действителен риск

5

59

118

Висок действителен риск

6

69

304

Сума:

5490

646

Общо почвени загуби, т

13 527

 

Вкисляване и засоляване на почвите също така не са характерни за почвите на общината.

           Няма регистрирани нарушени територии вследствие на добив на подземни богатства. През 2008 г. е издадено едно разрешение за концесия за добив на строителни материали на "Куртово-Конаре-ЖП”.

При сегашната структура и принос на основните икономически дейности не се очаква негативно въздействие върху състоянието на почвите. Въпреки това, при планиране на икономическото развитие на общината - развитие на земеделското и горското стопанство, трябва да се отчита възможността за проявление на подобни процеси.

 

I.2.5. Защитени територии и биоразнообразие

 

 Според зоогеографското райониране на страната ДГС-Кричим обхваща част от планинския район на Евросибирската подобласт и част от Горнотракийския район на Медитеранската подобласт при надморска височина от 200 до 1600 м.

В планинския район обитават видове животни, характерни за северно-европейските гори, а в Горнотракийския район – топлолюбиви източно-медитерански видове от преходносредиземноморския фаунистичен комплекс. Голямото различие в надморските височини, силно пресечения терен, съчетан със скални образования, предопределя и разнообразието в растителния и животинския свят.

 

I.2.5.1. Гори – състояние, видово разнообразие, собственост, използване за рекреационни цели, за дърводобив, за други цели

 

Управлението на дейностите, свързани с горите и техните ресурси на територията на община Кричим, се осъществяват от Държавно горско стопанство (ДГС) – Кричим. Функциите му обхващат организацията, координацията и контрола на дейностите по възпроизводството, ползването и опазването на горския фонд и дивеча.

Горският фонд заема около 65 % от територията на община Кричим. Горите представляват около 87 % от горския фонд.

Горската площ се разпределя както следва:

·         Обща залесена площ, включително: 1097 ха – иглолистни гори; 364,8 ха – широколистни гори; 9,6 ха – нискостъблени гори; 919,6 ха – гори за реконструкция; 473,3 ха – издънкови гори;

·         Незалесена площ, подлежаща на залесяване: 35,0 ха – голини и сечища;

·         Недървопроизводителна горска площ, включително: 29,4 ха – поляни; 1,7 ха – дворни места; 15,8 ха – горски пътища; 10,4 ха – просеки; 3,3 ха – кариери; 96,8 ха – сметище; 138 ха – скали, сипеи.

·         Горски пасища – 77,3 ха.

На територията на общината годишно се добиват 6362 куб. м дървесина и се залесяват около 4,5 ха.

Създадените нови гори имат основни функции за задържането и освобождаването на водата от планинските райони към земеделските земи, предпазването от ерозия, производство на значителни количества горски продукти, различни от дървесина, съхраняване на биологичното разнообразие и развитието на туризма.

Дърводобивът и лесокултурните мероприятия осигуряват дохода и заетостта на част от населението на община Кричим.

Има значителни пропуски в проучеността и базата данни за горския фонд на територията на община Кричим. В плана за действие към настоящата ОПООС и в Приложение VII.3 се съдържат конкретни насоки и препоръки за необходимите бъдещи дейности по отстраняване на тези пропуски.

 

I.2.5.2. Защитени видове растения и животни

 

Предмет на опазване в защитена зона «Родопи–Западни» са 5 растителни вида – червено усойниче (Echium russicum), Buxbaumia viridis, Drepanocladus vernicosus, блатно петльово перо (Gladiolus palustris) и карпатска тоция (Tozzia carpathica), а в защитена зона «Бесапарски възвишения» се опазва обикновената пърчовка (Himantoglossum caprinum).

От описаните в т. 3 птици (Aves) на «Червената книга на Р. България» е включен глухарът. От едрите бозайници, описани в т. 3, защитени са 3 вида: дива коза, мечка, дива котка. Дивата коза, мечката и вълкът също са включени в "Червената книга на Р. България”. Девет вида са включени в Приложение ІІ (3 вида) и Приложение ІІІ (6 вида) на Бернската конвенция. В Европейския «Червен списък» са включени 2 вида.

Предмет на опазване в защитена зона «Бесапарски ридове» са 34 вида птици. В защитена зона «Бесапарски възвишения» се опазват 11 вида бозайници, 6 вида земноводни и влечуги, 1 вид риби и 8 вида безгръбначни животни, в защитена зона «Бесапарски ридове» са 34 вида птици, в защитена зона «Река Въча_Тракия» предмет на опазване са 4 вида бозайници, 6 вида земноводни и влечуги, 2 вида риби и 4 вида безгръбначни животни, а в защитена зона «Родопи–Западни» -. 18 вида бозайници, 5 вида земноводни и влечуги, 2 вида риби и 15 вида безгръбначни животни.

 I.2.5.3. Видове, обект на ловен туризъм

 

Обитаващите ловни видове на територията на община Кричим са:

А. КЛАС БОЗАЙНИЦИ

Сем. Еленови

·         Благороден елен (Cervus elaphus L.) – малък брой обитава  високопланинската част на стопанството.

·         Елен лопатар (Cervus dama L.) – развъжда се в парк „Кричим”,стопанисван от МС.

·         Сърна (Capreolus capreolus L.) – разпространена повсеместно в района, с неравномерна гъстота и запас.

Сем. Кухороги

·         Дива коза (Rupicapra rupicapra L.) – среща се по стръмни и урвести скални терени във водосбора на р. Козница, с незначителна численост.

Сем. Свине

·         Дива свиня (Sus scrofa L.) – обитава повсеместно района, с неравномерна гъстота.

Сем. Зайци

·         Заек (Lepus europaeus Pall.) – разпространен предимно в Горнотракийския район, със значителна гъстота.

Сем. Катерици

·         Катерица (Sciurus vulgaris L.) – среща се ограничен брой.

Сем. Кучеподобни

·         Вълк (Canis lupus L.) – обитава високопланинската част на стопанството.

·         Чакал (Canis aureus L.) – повсеместно разпространен.

·         Лисица (Vulpes vulpes L.) – повсеместно разпространена, с малка гъстота.

Сем. Котки

·         Дива котка (Felis silvestris Schreb.)

Сем. Порови

·         Бялка (Martes foina L.)

·         Черен пор (Mustela putorius L.)

·         Язовец (Meles meles L.)

Сем. Мечки

·         Кафява мечка (Ursus arctos L.)

 

Б. КЛАС ПТИЦИ

Сем. Тетревови

·         Глухар (Tetrao urogallus L.) – среща се в ограничен брой

Сем. Фазанови

·         Колхидски фазан (Phasianus colchicus L.)

·         Семиреченски фазан (Phasianus sp.)

·         Тракийски кеклик (Alectoris chukar Hartert.)

·         Яребица (Perdix perdix L.)

·         Пъдпъдък (Coturnix coturnix L.)

Сем. Гълъбови

·         Гривек (Columba palumbus L.)

·         Гургулица (Streptopelia turtur L.)

·         Гугутка (Streptopelia decaocto Friv.)

Сем. Бекасови

·         Горски бекас (Scolopax rusticola L.)

Сем. Патицови

·         Зеленоглава патица (Anas platurhynchos L.)

·         Зимно бърне (Anas crecca L.)

·         Лятно бърне (Anas guerguedula L.)

Мечката, дивата коза и дивата котка са защитени видове и са включени в приложение № 3 към чл. 37 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Изброените обекти на лов – вълк, чакал, черен пор, зеленоглава патица, лятно бърне, зимно бърне, тракийски кеклик, яребица, пъдпъдък, глухар, гривяк, гургулица, гугутка, горски бекас, са включени в Приложение № 4 към чл. 41, ал. 1 от ЗБР и са под режим на опазване и регулирано ползване. За видовете птици, включени в Приложение № 4 и най вече за глухара, е особено важно да се знае, че се забранява ловуването и обезпокояването им в сезона на размножаване и отглеждане на малките, както и по време на завръщане на мигриращите птици в местата на отглеждане на малките.

 I.2.5.4. Билки с търговско значение, находища, използване

 

 Едни от най-често срещаните лечебни растения на територията на ДГС-Кричим са бъз, сребролистна липа, великденче, глог, гороцвет, лайка, гръмотрън, бяла върба, детелина ливадна, див рошков, драка, дрян, живовлек, здравец, иглика, калина, лопен, мащерка, мента, млечка, мъждрян, равнец, татул. Информацията за лечебните растения и гъбите със стопанско предназначение на територията на община Кричим е крайно оскъдна.

Има значителни пропуски в проучеността на защитените видове растения и животни, ловните видове, лечебните растения и гъбите на територията на община Кричим. В Плана за действие към настоящата ОПООС и в Приложение VII.3. се съдържат конкретни насоки и препоръки за необходимите бъдещи дейности по проучване на лечебните растения.

 

I.2.5.5. Защитени територии

 

На територията на община Кричим се разполагат изцяло или отчасти 2 защитени територии, разпределени по категории, както следва:

           Поддържан резерват (ПР) "Изгорялото гъне”. Обявен е за резерват през 1949 г. През 1999 г. е прекатегоризиран в поддържан резерват. Общата му площ е 29,3 ха. Разположен е в землището на гр. Кричим. На неговата територия се съхранява едно от редките находища на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa Bieb.). Характерни растения за резервата са келяв габър, космат дъб, люляк, жасмин и други интересни дървесни и тревни видове.

           Той представлява голям интерес за природолюбителите като разкрива възможности за организиране на екотуризъм.

Поддържаният резерват е изключителна държавна собственост и се разполагат изцяло на територията община Кричим. Охранява се от РИОСВ – гр. Пловдив. В него е забранена всякаква човешка дейност. Резерватът има ограничен туристически потенциал. Посещения в него са разрешени само по маркирани пътеки, определени съгласно чл. 17, ал. 3 от Закона за защитените територии (ЗЗТ). Резерватът може да служи като притегателен център за туристи, желаещи да се насладят на естествена съхранена природа.

Защитена местност (ЗМ) “Козница” е обявена през юли 2008 г. с цел опазване на най-голямото в Родопите находище на дървовидна хвойна (Juniperus excelsa Bieb). Площта на ЗМ е 650,2 ха.

Защитената местност се разполага на територията на две общини. Една част (4,230 дка от площта й) е на територията на община Кричим, а останалата част (6497,341 дка) - на територията на община Родопи.

Всички защитени територии попадат в териториалния обхват на РИОСВ – гр. Пловдив.

Има значителни пропуски в проучеността на защитените територии в обхвата на община Кричим. В плана за действие към настоящата ОПООС и в Приложение VII.3. се съдържат конкретни насоки и препоръки за необходимите дейности по отстраняване на тези пропуски.

 

I.2.5.6. Защитени зони

 

На територията на община Сатовча са разположени част от защитена зона «Бесапарски ридове», код BG0002057 – по директивата за птиците и части от защитените зони по директивата за хабитатите – «Родопи–Западни», код BG0001030, «Бесапарски възвишения», код BG0000254 и «Река Въча–Тракия», код BG0000424.

            Защитена зона «Родопи–Западни» включва слабо населен район с обширни иглолистни и смесени гори. Зоната е ключово място за опазване на мечката – без опазване на тази зона срещу фрагментация и засилване на човешкото влияние, бъдещото на цялата Рило-Родопска популация, включително и гръцката й част, ще бъде застрашено.

            Защитена зона «Бесапарски възвишения» е разположена в югозападната част на Тракийската низина в подножието на Родопите. Теренът обхваща ниски варовити безлесни хълмове и съседните открити пространства на запад до пътя за Пещера, на изток до река Въча. Северна граница е река Марица, а южната преминава през землищата на селата Радилово, Бяга и Козарско и достига гр.  Кричим. В територията  попадат и рибарниците до с. Триводици.    

            Бесапарските ридове са с надморска височина между 350 и 536 м. Около 90% от територията им е заета от калцифилни и топлолюбиви тревни съобщества и обработваеми площи. Има отделни петна широколистни и смесени гори. Най-разпространените тревни съобщества са доминирани от белизмата (Dichantium ischaemum) поради факта, че видът е много издръжлив на паша, отъпкване и особено на ерозия. Малък процент от територията е заета от храсти и ниски дървета. Варовитите хълмове се характеризират със специфична растителност, което определя тяхното значение като убежище на редки, ендемични и реликтни видове. На хълмовете расте един локален ендемичен растителен вид – текирската мишорка (Gypsophila tekirae). От бозайниците, лалугерът (Spermophilus citellus) заслужава особено внимание, тъй като е  основен хранителен ресурс за дневни грабливи птици, някои, от които много редки и застрашени.

            Защитена зона «Река Въча–Тракия» обхваща бреговете на едноименната река, която е един от най-значимите притоци на река Марица. Започва от гр. Кричим и продължава до вливането на р. Въча в р. Марица. Почвите в прилежащите територии са хумусно-карбонатни. Реката е относително пълноводна. Бреговете са покрити с естествена растителност и изкуствени насаждения от хибридна топола. Зоната е място за многобройни видове птици, растения, риби (Leuciscus cephalus, Gobio gobio, Carassius auratus, Salmo irideus, Salmo trutta), земноводни и влечуги (Rana ridibunda, Lacerta viridis, Coluber jugularis, Natrix natrix, Testudo graeca, Emys orbicularis др.).

          В защитена зона «Бесапарски ридове» са установени 86 гнездящи видове птици, от които 15 са включени в «Червената книга на Р. България» (1985). От срещащите се видове 43 са от европейско природозащитно значение. Като световно застрашени са включени 2 вида. Зоната осигурява подходящи местообитания за 25 вида, включени в Приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 22 са вписани в Приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Бесапарските ридове са от световно значение за опазването на застрашения от изчезване на планетата царски орел (Aquila heliaca) и е едно от най-важните места в България от значение за Европейския съюз за гнездящите тук полска бъбрица (Anthus campestris), белоопашат мишелов (Buteo rufinus), ловен сокол (Falco cherrug) и дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra). Тъй като мястото предоставя богата хранителна база, то поддържа значителни гнездови популиции и на други видове грабливи птици като малкия креслив орел (Aquila pomarina), орела змияр (Circaetus gallicus), скалния орел (Aquila chrysaetos), сокола скитник (Falco peregrinus) и др. Видове, характерни за откритите тревни местообитания, като совоокия дъждосвирец (Burchinus oedicnemus), къопръстата чучулига (Calandrella brachydatyla), и други също гнездят в района в значителна численост.

            Има значителни пропуски в проучеността на защитените зони на територията на община Кричим. В плана за действие към настоящата ОПООС и в Приложение VII.2. се съдържат конкретни насоки и препоръки за необходимите дейности по отстраняване на тези пропуски.

I.2.6. Шум

I.2.6.1. Източници на шума

Един от нарастващите екологични проблеми в населените места е шумът в околната среда, причинен от автомобилния и железопътния транспорт, от промишлени дейности и от локални източници.

Автомобилен транспорт. Интензивният автомобилен трафик е основния фактор, който влияе върху акустичната среда на населените места. Община Кричим има сравнително добре изградена пътна мрежа, осигуряваща транспортни връзки с близките общини и оттам за цялата страна. През територията на общината преминават следните пътища:

а) Стамболийски - Кричим - Девин;

б) Йоаким Груево - Перущица - Кричим;

в) Перущица - Кричим - Kозарско - Пещера.

Автомобилният трафик, преминаващ по тези пътища, е основен източник на шум за община Кричим. Автотранспортният шум е в пряка зависимост от интензивността на движението, скоростта и структурата на транспортния по-ток, пропускателната способност на пътните артерии, възрастта на автомобилния парк, вида и качеството на пътната настилка.

Сравнително доброто състояние на пътищата благоприятства акустичната среда в общината. Като слабост може да се отчете липсата на обходни пътища, поради което автомобилният трафик преминава през населените места.

            Железопътен транспорт. Железопътният транспорт не оказва влияние върху акустичната среда на Общината, тъй като се намира извън урбанизираната територия, в района на промишлената зона.

            Промишлени източници на шум. Съгласно разпоредбите  на Закона за защита от шума в околната среда (ЗЗШОС) (обн., ДВ, бр. 74 от 13.ІХ.2005 г., в сила от 2006 г.), РИОСВ–Пловдив е компетентният орган за оценка, управление и контрол на шума, излъчван в околната среда от промишлени инсталации и съоръжения. През 2006 г. е изготвен списък на промишлените източници на шум, извършващи дейности на територията на община Кричим. Техния брой е сравнително малък. Въпреки че 67% от промишлените източници са разположени в жилищните зони, по-голямата част от тях са от хранително-вкусовата и леката промишленост. При проведения мониторинг на шума през 2007 г., включващ част от тези предприятия, съгласно графика за провеждане на измервания на нивата на шума от промишлени източници, не са констатирани наднормени нива на шум.

           Локални източници на шум и шум от битов характер. Важен по значение фактор, който влияе върху акустичната среда на населените места, е шумът излъчван от заведенията за обществено хранене, увеселителните заведения, различни сервизи и авторемонтни работилници, разположени непосредствено до жилищните сгради. В община Кричим няма постъпили оплаквания от този тип шум от населението.

 

I.2.6.2. Население, подложено на въздействие

 

Подложеното на шумово натоварване население се определя чрез разработване на стратегическа карта за шума. Град Кричим е най-голямото населено място в общината с около 9500 жители. Съгласно ЗЗШОС агломерациите с население под 100 000 жители не са задължени да разработят шумова карта, но могат да го направят при наличие на необходимост. Към настоящия момент това не се налага, тъй като шумът не може да бъде причислен към основните екологични проблеми на общината.

 

I.2.7. Зелени площи в населените места

 

I.2.7.1. Устройство на озеленени територии

 

Устройството на озеленени и залесени площи се регламентира със Закона за устройството на територията. В териториите на общините се устройват озеленени площи, обединени в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Озеленените площи за широко обществено ползване и площите със специфично предназначение, собственост на държавата и общините, са публична собственост. Зелените системи и озеленените площи се устройват в съответствие с одобрените общи и подробни устройствени планове на урбанизираните територии и подробни устройствени планове за парковете и градините, като се спазват правилата и нормативите в Наредба № 7 от 22 ХІІ. 2003 г. за „Правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони”. Озеленените територии в населените места, в селищните образувания и извън тях се определят с общите и подробните устройствени планове. Зелената система включва обществените озеленени площи, включително всички паркове, градини, улично озеленяване, извънселищни паркове и горски паркове, гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, защитни насаждения и разсадници.

Нормативите за площта на обществените озеленени площи за широко и специфично ползване в градовете в зависимост от тяхната големина са, както следва:

            а) за големи градове - 20 кв. м/жител;

            б) за средни градове - 18 кв. м/жител;

             в) за малки градове - 12 кв. м/жител;

             г) за много малки градове - 8 кв. м/жител;

            д) за всички села - 4 кв. м/жител.

Площта на терена за гробища за населените места се определя при спазване на следните нормативи:

            а)за големи градове - 2,70 кв. м/жител;

            б) за средни градове - 2,25 кв. м/жител;

            в) за малки градове - 2,05 кв. м/жител;

            г) за много малки градове - 1,30 кв. м/жител;

            д) за много големи села - 1,30 кв. м/жител;

            е) за големи села - 1,40 кв. м/жител;

           ж) за средни села - 2,90 кв. м/жител;

            з) за малки села - 4,00 кв. м/жител;

           и) за много малки села - 4,00 кв. м/жител.

 

Нормативите в община Кричим са осигурени. Съществуващите зелени площи се поддържат в задоволително състояние. Проведени са  съвместни озеленителни кампании с включване на цялото население, което води до повишаване  на културата и съзнанието по отношение на озеленяването на града. Зелените площи се поддържат в добро състояние, въпреки недостатъчните финансови средства на община Кричим.

 

I.2.7.3. Озеленени площи за широко обществено ползване

 

Основа на зелената система са озеленените площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение. Те са паркове, градини, улично озеленяване, извънселищни паркове, лесопаркове. Няма данни за наличността, площите и състоянието им на територията на община Кричим.

 

I.2.7.4. Oзеленени площи със специфично предназначение

 

Озеленените площи със специфично предназначение са гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, зоопаркове, защитни насаждения. В община Кричим няма ботанически градини и зоопаркове. Площ със специфично предназначение е гробище отредено с Решение № 110, взето с Протокол 16 от 05.11.2004г.

 

I.2.7.5. Oзеленени площи за ограничено обществено ползване

 

Допълващи зелената система са озеленените площи за ограничено обществено ползване в имотите за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси. Няма данни за наличността, площите и състоянието им на територията на община Кричим.

 

I.2.7.6. Паметници на градинското и парковото изкуство

 

Според разпоредбите на Закона за устройството на територията паркове и градини с историческо значение и с характерно композиционно и естетическо изграждане се регистрират и се обявяват за паметници на градинското и парковото изкуство, които се устройват и опазват при спазване нормативите и на Закона за паметниците на културата и музеите.

В община Кричим няма паметници на градинското и парковото изкуство.

 

I.2.7.7. Общинска наредба за изграждане и опазване на зелената система

 

Според разпоредбите на Закона за устройството на територията Общинският съвет приема Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на общината. Община Кричим има такава наредба приета с Решение №52, взето с Протокол №10 от 26.06.2008г.

През 2007 г.е реализиран проект за озеленяване на площ зад общината.

 

I.2.7.8. Публичен регистър на озеленените площи

 

Според разпоредбите на Закона за устройството на територията кметът на общината организира съставянето и актуализирането на публичен регистър на озеленените площи, на дълготрайните декоративни дървета и на дърветата с историческо значение в общината. Достъпът до информацията, вписана в регистъра, се осъществява при условията и по реда на Закона за достъп до обществена информация .

Местоположението и устройството на зелените площи са  уточнени през 1982 г., когато е изработен сега действащия градоустройствен план. Към момента има само данни за брой, местоположение, граници и предназначение на зелените площи в общинския център - гр. Кричим:

•         Общо 17 броя, с площ от 480 до 5550 кв. м;

•         Обща площ: около 48 000 кв. м;

•         Предназначение: 10 за зеленина, 1 за зеленина и спорт, 1 за паркова площ, и 5 с неуточнени граници и предназначение;.

•         Повечето са залесени с декоративни дървесни видове, освен 1 залесена с овощни дървета;

•         Площите с уточнени граници и предназначение са обявени за зелени площи между 1999 и 2007 г.

 

Община Кричим има актуализиран през 2008г. публичен регистър на зелените площи.

 

I.2.8. Радиационна обстановка и влияние от нейонизиращи лъчения

 

Естественият радиационна гама-фон е конкретна физични характеристика на околната среда, характерна за всеки пункт, област, регион. Той се формира главно от космичното лъчение, естествените радионуклиди, намиращи се в почвообразуващите скали, в атмосферата и водните басейни.

В резултат от периодичните наблюдения на радиационните параметри в основните компоненти на околната среда в община Кричим е установено, че стойностите на радиационния гама-фон варират в границите от 0,16 до 0,18 µSv/h, който е характерният естествен гама-фон за този регион.

Специфичната активност на естествените радионуклиди в почви се сравнява с фонови стойности, определени в резултат от дългогодишни наблюдения и характеризират почвите в отделните области от страната, незасегнати от стопанска дейност.

За почвите в района на общината са установени следните активности на естествените радионуклиди:

Уран-238 - от 41 до 61 Bq/kg;

            Радий-226 - от 54,38 до 73 Bq/kg;

            Торий-232 - от 54,60 до 79 Bq/kg;

            Калий-40 - от 654 до 852 Bq/kg;

            Олово-210 - от 54 до 92 Bq/kg;

           

При оценката на получените данни не са констатирани надфонови стойности на специфичната активност на естествените радионуклиди и варират в границите на характерните стойности за почвите в региона.

Широкият трансграничен ефект от радиоактивното замърсяване по време на ядрената авария в Чернобил се наблюдава и в нашата страна, като най-засегната е почвата в Южна България.

Специфичната активност и динамика на техногенния радионуклид цезий-137, отложен в почвения слой в резултат от аварията се контролира ежегодно и за необработваемите почви на територията на общината варира от 44,34 до 130 Bq/kg.

Сравнено с данни от годините, непосредствено след аварията, се наблюдава общо снижаване на специфичната активност на техногенния цезий-137, което се обяснява с глобалното му преразпределение при естествените миграционни процеси.

Не са наблюдавани радиационни параметри, различни от естествените, характерни за посочения район. На територията на община Кричим няма изградени обекти и други антропогенни източници, които са доказани замърсители, допринасящи за промяна в радиационната обстановка.

Необходимо е обаче да се извършва редовен контрол върху нивото на високочестотни радиоизлъчвания от базовите станции на мобилните оператори за съответствие с препоръчителните стойности на специфичния  коефициент на поглъщане SAR (Specific Absorption Rate) съгласно нормите на Международната комисия за защита от нейонизиращи лъчения ICNIRP (International Commission of Nonionizing radiation Protection).

ICNIRP е оторизирана да определя пределнодопустимите стойности на SAR за високочестотни радиоизлъчвания от мобилни приемно-предавателни устройства и наземни базови станции. За ЕС, както и за Япония, Бразилия и Нова Зеландия, пределнодопустимата стойност на SAR е 2 W/kg, усреднено към 10 гр. жива тъкан.

Мощността на излъчване на антените на базовите станции е най-висока в порядъка между 30 и 70 м в посока фронтално срещу антената, в конус от 65º в хоризонтално направление и около 7º във вертикално направление. При самите мобилни телефони стойността на SAR за по-новите модели обикновено не превишава 1.3-1,5 W/kg, което е под разрешения от ICNIRP лимит. В законодателството на ЕС по отношение на мобилните комуникации са приложими и трябва да се спазват Директивите RE&TTE 99/5/EC, EMC 89/336/EC и LVD 73/23/EEC.

 

I.2.9. Управленски, икономически и финансови данни и информация

I.2.9.1. Финансов анализ

 

Финансовото състояние на дадена община е функция на икономическата база, факторите на средата и качеството на управлението на съответната територия във всички негови аспекти. За целите на настоящата програма е от съществено значение възможността и способността на местната власт да генерира финансови ресурси, които да осигурят изпълнението на планираните проекти и дейности в областта на опазване на околната среда. Известно е, че от 2003 г., когато стартира фискалната децентрализация в страната, независимостта на общините от държавното субсидиране и трансфери все повече нараства, с което се увеличават и нормативните, и оперативните възможности за генериране на собствени приходи (сбор от данъчни и неданъчни приходи). Съотношението на собствените приходи към държавните трансфери на община Кричим запазва относително постоянни абсолютни стойности през 2007 г. (524 193 лв.) спрямо предходната година (514 147 лв.) или 30% дял на собствените приходи към дър-жавните през 2006 г. и 26% през 2007г. И макар приблизително сходни раз-глежданите данни са все още под средните стойности за страната: 86% през 2006 г. и 114% през 2007 г. Относително сходните стойности на собствени приходи на община Кричим през разглеждания период се доказват и от критерия „собствени приходи на 1 жител по настоящ адрес”, който търпи промяна от 1 лв. и от 60 лв. собствени приходи на един жител през 2006 г. спада до 59 лв. за 2007 г. Данните по този показател илюстрират стабилно финансово управление и независимост, за разлика от други сходни на Кричим общини, при които тези данни търпят резки промени. Разглежданите данни показват също ограничен, но за сметка на това, устойчив капацитет за генериране на собствени финансови ресурси.

Друг съществен индикатор за нивото на финансовото състояние на общините и възможността им за генериране на собствени приходи е интегралната оценка на техния кредитен потенциал. Кредитният потенциал е и основен критерий за допустимост на общините до финансово подпомагане от Фонда за органите на местно самоуправление (ФЛАГ). Детайлна методология за неговото изчисление  е публикувана на интернет страницата на МРРБ. В зависимост от своята интегрална оценка на кредитния потенциал общините в страната формират три групи. Община Кричим попада във втората група общини (53% от общините попадат в тази група) и се нарежда под № 60 от 264 с интегрална оценка за кредитен потенциал 9,76%. Тази оценка показва, че общината разполага с ограничен свободен паричен ресурс, с който да поеме текущи задължения за обслужване на кредит. В същото време, интегралната оценка от 9,76% е и показател за добро текущо финансово състояние и наличен капацитет за генериране на собствени приходи. Въпреки това, може да се твърди, че финансовото състояние на община Кричим остава зависимо от влиянието на външни фактори на средата, като например глобална финансова криза и намаляване на темповете на икономически растеж в страната.

В подкрепа на анализа дотук, би могла да се илюстрира тенденцията, характерна и за страната като цяло, делът на неданъчните приходи да е с най-голяма тежест в собствените приходи. През 2006 г. неданъчните приходи в община Кричим формират 83% от собствените приходи, а през 2007 г. – 79%. Тези данни са сравнително близки до средната стойност за страната - 73% за 2006 г. и 74% за 2007 г. Въпреки намаляващия дял на неданъчните приходи в структурата на собствените, неговият висок размер буди известно притеснение за финансовата стабилност и автономност на общината. Това се дължи на факта, че част от неданъчните приходи са с твърде променлива и непредсказуема стойност (тук попадат приходите от продажба на финансови и нефинансови активи) и често те са временни и нетрайни. Изключение правят таксите, които за 2006 г. формират 65% от неданъчните приходи на община Кричим при средна стойност за страната 43%. През 2007 г. делът на таксите в неданъчните приходи на общината нараства до 75%, докато средната стойност за страната бележи лек спад – 39%. Тъй като таксите са сравнително предсказуеми и постоянни приходоизточници, регистрираното увеличение на техния размер, който е и над средния за страната, е пореден показател за стабилното и надеждно финансово управление на община Кричим.

Традиционно таксата „битови отпадъци” в общината продължава да е с най-голям принос за общите приходи от такси. През 2006 г. такса „битови отпадъци” формира 45% от приходите от такси, като средната стойност за страната възлиза на 64%. През 2007 г. се забелязва спад от 3% при приходите, получени от такса „битови отпадъци” както за община Кричим (42%), така и за страната – средно 61%. Средният размер на такса „битови отпадъци” за един жител в община Кричим и през двете години възлиза на 15 лв., докато средните стойности за страната бележат увеличение - 35 лв. (2006) и 44 лв. (2007). На липсата на промяна в осреднения размер на разглежданата такса в община Кричим би могло да се погледне като на индикатор за отсъствие на сериозно преразпределение на икономическите субекти на територията на общината. 

Както се вижда дотук, приходните данни, оказващи влияние върху финансовото състояние на община Кричим, се доближават до средните за страната. Това до голяма степен важи и за разходната част на бюджета на общината за 2006 г. и 2007 г. Обект на анализ представляват разходите, свързани с околната среда, които представляват сбор от разходи за водоснабдяване и канализация, озеленяване, чистота и други дейности по опазване на околната среда съгласно параграфи на единната бюджетна класификация. За 2006 г. тези разходи възлизат на 19% от всички разходи при 17% средна стойност за страната. За 2007 г. разходите за околна среда на община Кричим бележат ръст, формирайки 27% от общите разходи при среден спад от 3% за страната. Една от причините за регистрираното увеличение е разходването на 849 701 лв. за водоснабдяване и канализация през 2007 г.

Относително стабилното финансово състояние на община Кричим, което се характеризира с данни, близки до средните за страната. В дългосрочен план обаче общината би могла да загуби своята финансова автономност и устойчивост поради зависимост от външни фактори на средата и ограничен свободен паричен ресурс, с който да поеме текущи задължения за обслужване на евентуален кредит.

 

I.2.9.2. Икономически анализ

 

Основните структуроопределящи отрасли в икономиката на община Кричим са търговията, производството на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия, текстилната промишленост, хотелиерството и ресторантьорството, транспортните и съобщителните услуги. Влиянието на строителството и туризма върху местната икономика също нараства. На територията на общината преобладават микропредприятията с персонал до 10 души. Същата констатация е характерна и за област Пловдив. Посоченото поставя сериозни проблеми за развитие на общинската икономика. Тези предприятия най-често не могат да внедряват авангардни технологии и имат ниска производителност на труда.

Благоприятното географското положение на община Кричим е предпоставка за развитието на селското стопанство. Тук се отглеждат плодове и зеленчуци с изключителни вкусови качества (домати, пипер, краставици, ябълки,ягоди, праскови, череши и др.). Обработваемата земя в момента е около 12 000 дка, от които трайните насаждения са 4000 дка и ниви - 7800 дка. През 2005 г. бяха създадени около 200 дка млади трайни насаждения, от които около 130 дка череши и около 70 дка ябълки.

Селското стопанство в община Кричим изпълнява важна роля за цялостното й развитие. Независимо от значителното намаляване на произведената продукция през последните няколко години, този отрасъл остава главен източник на доходи за по-голяма част от населението на града. Един основните проблеми на сектора е негодността на хидромелиоративната мрежа за експлоатация. Необходими са усилия за решаване на проблемите, свързани с напояването и по-точно на възстановяване на поливното земеделие.

В община Кричим е развито и животновъдството – отглеждат се говеда, свине, овце, кози. Птицевъдството е представено главно с отглеждането на кокошки, петли и пилета. Бъдещите планове на общината са насочени към извеждане на отглежданите животни извън града с цел опазване на градската среда от замърсяване и спазване на ветеринарномедицинските изисквания към животинските обекти. Перспективите за развитието на селското стопанство са в сферата на:

а) трайни насаждения – чрез създаване на нови масиви от овощни насаждения (ябълки и череши);

б) засилване на позициите на зеленчукопроизводството;

в) развитие на пчеларството.

 

I.2.9.3. Анализ на управлението

 

В управлението на дейностите по опазване на околната среда участват редица институции, чиито отговорности и правомощия са разписани в отделни закони, нормативни актове и правилници в зависимост от вида дейност.  

Община Кричим предоставя следния обхват от местни услуги, свързани с околната среда: третиране на отпадъци, озеленяване и чистота в населените места. Предоставянето им се извършва на основата на наредби, приети от Общинския съвет. За услугите по ВиК и пречистване на отпадъчните води общината планира да изгради канализационна мрежа на града, но към момента все още не разполага с необходимия финансов ресурс. Използват се септични ями за отпадъчните води в града, което създава редица проблеми, включително екологични. Дейността по управление на отпадъците включва сметосъбиране, сметоизвозване, депониране и контрол на отпадъците, формирани на територията на общината се осъществява от звено «Чистота».

Управлението на дейностите, свързани с компонентите на околната среда – въздух, води и почви, се извършва под превантивния, текущия и оперативния контрол на РИОСВ–Пловдив.

Водните ресурси на общината, които са публична държавна собственост, попадат в Източнобеломорския район и тяхното управление се поема от Басейнова дирекция Пловдив

Управлението на дейностите, свързани с горския фонд, се осъществява от Регионално управление на горите – гр. Пловдив.

Община Кричим членува в РАО „Тракия”. Асоциацията е изпълнила десетки проекти, които допринасят за усъвършенстването на местното самоуправление, развитието на икономическия потенциал на района и междуобщинското сътрудничество. Чрез нейните комуникационни ресурси общината активно участва в популяризирането и информирането на жителите от района по въпроси от местно значение.

Тъй  като общината се състои от едно населено място – гр. Кричим, за повишаване информираността на местното население относно дейности и инициативи община Кричим поддържа собствена интернет страница и ежемесечен информационен бюлетин.    

 

I.2.10. Социално-икономически демографски данни и информация

I.2.10.1. Демографски фактори

 

Територия и население. Територията е 54 895 дка, като най-голям е делът на горските земи – 28 410 дка, следван от земеделските земи – 19 758 дка и земи за добив на полезни изкопаеми – 2925 дка (табл. 2). Недоброто състояние на водопроводната мрежа води до големи загуби на вода, над допустимите норми. Има частична канализация, проблеми с попивни ями, риск от замърсяване на питейни води, оттук заплаха за здравето на населението. Има замърсени подпочвени води, (вероятно от селскостопанска дейност и напояване със замърсени води). Неясни са видът и количеството на отпадъците, формирани на територията на общината. На територията на община Кричим няма индустриални замърсители. По експертна оценка интензивното използване на твърди горива за отопление в битовия сектор през зимата, при определени метеорологични условия, се натрупват замърсители в приземния слой.

 

Таблица 2.

Площ, дка

Общо терито-рия

Земеделска общо

Горска

Населени места и други урбанизирани територии

Водни течения и водни  площи

За добив на полезни изкопае-ми

За транспорт и инфраструк-тура

Кричим

54 895

19 758

28 410

2124

1429

2925

249

 

              Населението на община Кричим е 9 620 души. Гъстотата е 158,8 човека/ кв. км, тоест 2,29 пъти по-голяма в сравнение със средната за страната, която е 69,2 човека/ кв. км. Специфична селищна структура (1 населено място), което води до 100% градско население. От тази гледна точка очертаващите се демографски тенденции, особено миграцията следва да се наблюдават, съответно могат да се определят лимити за допустимо натоварване.

Публично достъпна информация на ниво община,  е представена в сайта на община Кричим.

            Миграция и естествен прираст. Общината има положителен естествен прираст на населението (9) и положителен механичен прираст (39) при 93 заселени и 54 изселени човека. Броят на населението е стабилен, малкото увеличение е резултат на миграция към Кричим, но не е ясен характерът и от кои територии емигрират (в рамките на областта, района или от други области на страната). Този тип миграция обикновено се осъществява от малки етнически групи (основно ромско население), което ще постави въпросът за трудовата заетост. Резултатът е нарастващо ромско население при липса на заетост, липса на равни възможности, наличие на социална маргинализация на ромите, и отсъствие на ясна демографска стратегия на национално и областно ниво 

              Заболеваемост. Липсва целенасочено събирана информация за заболеваемостта (епидемиологични изследвания).

               Възрастова структура. Съотношението на хората над 65-годишна възраст спрямо 0-14-годишните е 86,4 % т. е. по-нисък в сравнение със средния за страната – 128,4 %. Съотношението на 0-14-годишните към 15-64- годишните, а именно хората в трудоспособна възраст, е 27,1%, т. е. по-висок от  средния за страната - 19,4 %. Населението в подтрудоспособна възраст е 19,26%, 60,55% е в трудоспособна възраст и 20,17% е в надтрудоспособна възраст.

              Сезонни посетители в територията. Липсва публично достъпна статистическа информация на ниво община за сезонното увеличаване на населението през туристическия сезон.

Необходимост от разработването на възможностите, които предлагат природата и биоразнообразието на района за развитие на екотуризъм, и още повече на знания как се прави устойчив екотуризъм и се привличат външни сезонни посетители.

 

I.2.10.2. Социално-икономически фактори

 

           Средногодишен доход на човек от населението.

 

 

 

 

Средна годишна заплата  в лева

Отрасъл

2005

2006

 

 

 

 

1.

Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия

-

1868

2.

Строителство

625

1166

3.

Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили, мотоциклети, лични вещи и стоки за домакинството

1139

1112

4.

Хотели и ресторанти

1212

1111

5.

Транспорт, складиране и съобщения

1518

1594

6.

Операции с недвижимо имущество наемодателна дейност и бизнес услуги

1235

 818

7.

Хуманно здравеопазване и социални дейности, ветеринарна лечебна дейност

1000

     1157

 

Средната годишна работна заплата е 1 121,00 лв. През 2006 година тя достига 1 260,00 лв. През 2006 година средната годишна работна заплата е нараснала незначително.

 

           Относителен дял на разходите за заплащане на такси за услуги по третиране на отпадъци и ВИК от средногодишни доходи. Няма публично достъпна статистическа информация на ниво община. Относно  икономическите изчисления е добре да се разгледат два аспекта: а) за оптимизиране на планирането, необходимо е да се знае средният минимален разход на глава от населението за територията за предоставяне на услугите по управление на отпадъци и водоснабдяване; б) разходите като дял от средногодишния доход на човек или домакинство с цел приемливост на цените на услугите по извозване на отпадъци и водоснабдяване, т. е. максимално допустимото, което може да се извлече от такси. Ако има разминаване, необходимо е съответно да се търсят допълнителни ресурси. Тази информация може да бъде предоставена най-вече от общините/ВиК, а такава в момента няма, и ако някъде се предлага, е частична и в различен вид.

           Заетост. Безработицата в община Кричим е 21,10 %, което е 2,31 пъти по-голяма от средната за страната (9,12%).

Има слаба диверсификация на икономическите дейности и респективно висока зависимост от селскостопанските дейности.

Голяма част от населението на гр. Кричим се занимава със селско стопанство. През 2005 г. са създадени около 200 дка млади трайни насаждения, от които около 130 дка череши и около 70 дка ябълки. В общината е развито и животновъдството: говеда, свине, овце, кози. Новозараждащ се (или възраждащ се) бизнес за района – има регистриран винопроизводител; производители на плодове (овошки) и зеленчуци.

Необходимо е извеждане на отглежданите животните извън града с цел опазване на градската среда от замърсяване и спазване на ветеринарномедицинските изисквания към животинските обекти.

II. Анализ на силните и слабите страни, на възможностите и заплахите (SWOT)

Анализът на силните и слабите страни, на възможностите и заплахите е  извършен в сътрудничество с широк кръг заинтересовани представители на местната общност в процес, организиран от изпълнителя и реализиран на територията на общината. Знанията и опита на отделните секторни експерти, въвлечени в разработването на програмата, са били важни и са осигурявали външния безпристрастен поглед при оценката на отделните фактори на средата. В тази част са описани силните страни (конкурентните предимства) на общината, като потенциал за бъдещо развитие, слабите страни, като негативни процеси, дефицити и тенденции, възможностите на външната среда, от които общината може да се възползва в бъдеще и заплахите, които могат да бъдат пречка за развитието, или да се превърнат в риск за реализация на програмата. На тази основа са идентифицирани и изведени посочените по-долу фактори на развитието в общината.

Силни страни

§ На територията на община Кричим няма индустриални замърсители;

§ Започната е поетапна газификация на общински и частни сгради;

§ В ход е общински проект за смяна на предназначението на земеделска земя, за да бъде използвана за изграждането на пречиствателна станция;

§ Взето е общинско решение незаконното депо в м. Сух дол да бъде закрито до юли 2009 г.;

§ Обслужване на цялото население на общината от система за сметосъбиране;

§ Въведена система за разделно събиране на отпадъците;

§ Повишена култура и познания по разделно събиране и предварително третиране на отпадъците преди депониране;

§ Проведена е кампания по разделно събиране сред учениците, която включва провеждане на ден на разделното събиране и обучения;

§ Добре съхранена природа, с потенциал за екотуризъм; богато биологично разнообразие, 2 защитени територии и части от четири ЗЗ от НАТУРА 2000;

§ Богатство от възобновими природни биологични ресурси;

§ Възраждат се западнали през  годините занятия: вече има регистриран винопроизводител, производители на плодове (овошки) и зеленчуци.

 

Слаби страни

§ Ниски доходи на населението и съответно невъзможност да се ползват по-ефективно възможностите за газификация;

§ Слаба диверсификация на икономическите дейности и респективно висока зависимост от селскостопанските дейности;

§ Неясна структура, количество и третиране на отпадъците формирани на територията на общината, особено по отношение на строителни, производствени и опасни отпадъци;

§ Липса на култура и познания по разделно събиране и предварително третиране на отпадъците преди депониране, съответно ниска степен на практическо прилагане на системата за разделно събиране на отпадъци;

§ Липса на компостиране и познания в това направление;

§ Продължаващо ползване на вече незаконното общинско депо;

§ Органично замърсяване от отглежданите животните в рамките на града, неспазване на ветеринарномедицинските изисквания към животинските обекти;

§ Неправилна употреба и неизползвани възможности на наличния каптиран минерален извор с доказано лечебни качества на водата;

§ Недобро състояние на водопроводната мрежа;

§ Частично изградена канализация, проблеми със септични ями, риск от замърсяване на питейни води;

§ Замърсени подпочвени води;

§ Лошо техническо състояние на вътрешната водоснабдителна мрежа;

§ Липса на изградени пречиствателни станции за отпадъчни води и довеждащи колектори; замърсяване на водите на р. Въча и Стара река;

§ Слабости в координацията и връзката между институциите, отговорни за опазване на защитените територии и биологичното разнообразие;

§ Недостатъчна информираност на местното население за видовото биоразнообразие и неговата значимост за околната среда;

§ Липса на обучителни програми за биоразнообразието в района както сред жителите като цяло, така и сред подрастващите и децата;

§ Липса на съзнание за възможностите, които предлага района за развитие на екотуризъм и още по-вече на знание как се прави устойчив екотуризъм;

§ Липса на връзки и обмен на добри практики с други общини, притежаващи запазена околна среда и биоразнообразие;

§ Липса на съвместни озеленителни кампании с включване на цялото население. Оттук и липса на култура за поддържане и мотивация за озеленяване на града;

§ Значителни пропуски в базата данни за горските ресурси, биоразнообразието, ЗТ и ЗЗ на територията на общината;

§ Значителни пропуски в социално-икономическата база данни на общината;

§ Липса като цяло на необходимия капацитет и компетентност за усвояване на средства от фондовете на ЕС.

 

Възможности

§  Финансов ресурс на секторните оперативни програми в периода 2007– 2013 г. и ПРСР;

§  Достъп до нови технологии, ноу-хау и други ресурси;

§  Сдружаване с другите общини от регион Пловдив - регионализиране на управлението на отпадъците съгласно Националната програма за управление на дейностите по отпадъците;

§  Прилагането на европейските/националните политики по опазването на околната среда на местно ниво.

 

Заплахи

·  Забавяне на икономическия растеж вследствие на глобалната финансова криза;

·  Забавяне на процеса на децентрализация на управлението в страната;

·  Спиране на финансирането по оперативните програми;

·  Забавяне на изграждането на регионалната система за УДО, респективно регионалното депо;

·  Разрастващо се ромско население при липса на заетост, липса на равни възможности, наличие на социална маргинализация на ромите, и липса на ясна демографска стратегия на национално и областно ниво.

 

 
III. Визия за околната среда на общината  

Община Кричим – привлекателна за обитаване локация със запазена околна среда, с екологична култура на населението, осигуряваща щадящото ползване на природните ресурси и грижа за бъдещето.

IV. Цели

 

На основата на тенденциите, очертани при анализа на средата и резултатите от SWOT анализа, са формулирани две генерални стратегически цели на общинската програма. Тези цели са резултат и на желаното състояние, което жителите на общината определят във визията за бъдещето. На основата на генералните стратегически цели са формулирани осем специфични стратегически цели (пет по цел 1 и три по цел 2), които са основата на плана за действие към програмата.

 

 

IV.1. Генерални стратегически цели

 

Генерална стратегическа цел 1

Запазване на състоянието на компонентите на околната среда  в общината

 

Община Кричим е специфична община, с концентрация на населението само в една урбанизирана територия – гр. Кричим. Съсредоточаването на населението в градския център ограничава вредните въздействия на човешката дейност върху околната среда и създава предпоставки за концентрирани интервенции за запазване на доброто качество на компонентите на средата и най-вече за преодоляване на последиците от нарушения, където те съществуват. Същевременно съсредоточаването на население само в един градски център носи и своите рискове, свързани с претоварването на територията с функции от различно естество – индустриални и аграрни, градски и селски и т. н. Община Кричим няма сериозни екологични проблеми. Тя разполага със съхранена природна среда, богато биологично разнообразие и сравнително слабо развита икономическа база, която не няма вредни въздействия върху околната среда.

Стратегическата цел на програмата е да се запазят на компонентите на околната среда в състояние, което да гарантира стойности на показателите близки до настоящите, осигуряващи добро качество на средата за обитаване. Запазването на състоянието на средата ще се осигури, чрез реализацията на поредица от специфични цели, които да минимизират щетите върху природата вследствие на стопанската дейност и урбанизирането на територията, като същевременно се търси преодоляване на допуснатите слабости, довели до временни промени в средата, които са резултат най-вече на недобра организация и планиране на урбанизацията на територията.

 

Генерална стратегическа цел 2

Изграждане на институционален капацитет на местно ниво за качествено управление на компонентите на околната среда и въвличане на местните общности в нейното опазване и възстановяване

 

Опазването и подобряването на състоянието на околната среда не е грижа на една отделна институция. Изпълнението на тези задачите зависи от дейността и активността на всички субекти в обществото – овластени, или не.  Интегрираното управление на околната среда е подход, който се прилага не само на национално, но и на местно ниво.

Интегриране на политиката по опазването на околната среда в секторните политики, чрез отчитане на екологичните изисквания при планирането на общинските инициативи, свързани с развитието на икономиката и средата за обитаване,  е разбиране от ключова важност. За реализацията на по-добра политика са необходими местен институционален капацитет, воля и широко въвличане на местните общности, както във етапа на формулиране на политики, така и при тяхната реализация.

 

IV.2. Специфични стратегически цели

 

Специфични стратегически цели към първа генерална стратегическа цел Запазване на състоянието на компонентите на околната среда  в общината.

 

1.1. Постигане на по-ефективно управление на водните ресурси, чрез рехабилитация на съществуващата водопреносна и канализационна мрежа и изграждане на нова, с цел намаляване на загубите от вода, разумно ползване и опазване на водите

Остарялата водопреносна мрежа, както и в много други населени места на страната, води до големи загуби на вода и неефективно ползване на ограничен природен ресурс, какъвто е водата. От съществена важност за осигуряването в бъдеще на добро качество за живот на местните обитатели е наличието на достатъчно по количество и качество вода за питейни и технологични нужди. Изграждането на канализационни мрежи, рехабилитация на съществуващите и изграждането на пречиствателни станции за отпадъчни води ще доведе до намаляване на замърсяването на повърхностните и на подпочвените води, на почвите и ще намали вредните емисии. Постигането на тази специфична цел, налага комплекс от мерки и дейности, насочени към осигуряването на проектна готовност, на капацитет за управление на проекти и  на необходимото финансиране, основно от външни източници, поради сравнително ограничените местни ресурси за изграждане на по-мащабна инфраструктура. Ефективното използване на водните ресурси (включително на минералните извори) в бъдеще може да бъде източник на немалко приходи за местната власт, които да бъдат насочени за природозащитни дейности.

 

1.2. Подобряване на качеството на въздуха и минимизиране на влиянието на фактора шум върху качеството на средата за обитаване

Въпреки че няма регистрирани концентрации на замърсявания на въздуха със стойности над пределнодопустимите, опазването на въздуха трябва да бъде една от целите на програмата предвид важността на този фактор на средата за опазване на здравето на хората и използването на природния потенциал на територията за стопанско оживление и просперитет. Дейностите в тази посока са насочени към намаляване на използването на енергоносители (основно в бита), които замърсяват атмосферата с ФПЧ. Необходимо е да се премине към по-широко използване на възобновяеми източници на енергия, както и пестеливото им използване.

Факторът шум също не може да бъде причислен към основните екологични проблеми на общината. Въпреки това, трябва да се отчита влиянието му, като фактор на градската околна среда, при градоустройственото планиране. Осъществяването на мерки за намаляване на шума са свързани най-вече с цялостно подобряване на инфраструктурата и жизнената среда в общината. Липсата на обходни пътища при нарастващ транспортен поток и недобра организация на движението, води до претоварване на улиците в населеното място, съпътствани с емисии на прах и шум. Мерките за намаляване на шума, трябва да са адресирани и към планиране на изграждането на зелените системи в общината.  При определяне на зоните за залесяване на първо място трябва да се избират тези, разположени покрай транспортните улици с по-голям трафик. Реализацията на тази мярка и разпределението на дейностите във времето следва да е обвързано с дейности на общината за увеличаване на зелените площи и засаждането на дървета на територията й. При избора на участъците от пътната инфраструктура, подлежащи на ремонт, да се започва с тези, разположени в близост или преминаващи през населените места.

 

1.3. Опазване на почвите от замърсяване вследствие на земеделски дейности

Независимо, че населението на общината е само градско, в структурата на местната икономика добавена стойност се формира и от упражняването на дребни земеделски дейности, най-често за задоволяване на потребностите на домакинството. Упражняването на тези дейности, често се извършва в рамките на населеното място при условия, които затрудняват обичайния стопански цикъл. Отпадъците (най-често от животински произход) се изхвърлят на места, които могат да замърсят както почвите, така и подпочвените води. Мерките за постигане на тази цел са главно организационни и са свързани с подобряване на местните регулации за упражняване на тази дейност, изнасянето на дребните фамилни стопанства извън населеното място и строг контрол по изхвърлянето на отпадъците. Повишаването на информираността на местните земеделски стопани, чрез изпълнение на пилотни проекти и на други инициативи ще стимулира прилагането биологично земеделие в района.

 

 

1.4. Подобряване на управлението на отпадъците, чрез въвеждане на нови технологии за обработка и нова организация на управление

Количествата генерирани отпадъци в малки общини, като Кричим, са сравнително малки и ефектът от тяхното рециклиране не е значим, за да се каже, че рециклирането и оползотворяването дават значим принос за съхраняване на природни ресурси. Затова акцентът е върху подобряване на организацията на сметосъбирането, сметоизвозването и на уличната чистота  за недо-пускане на замърсяване  и опазването на качествения облик на територията. Очакванията в тази насока са особено високи в територии с богато природно наследство, ограничен индустриален интерес и възможност за развитие, основно в сектора на туризма, базиран на природните дадености.

 

1.5. Опазване на богатото биологично разнообразие на района и разумно и щадящо ползване

Богатото биологично разнообразие е един от значимите активи на територията, чието разумно ползване, трябва да бъде обект на целенасочена местна политика. Извличането на стопанска изгода в краткосрочен план следва да се осуети, чрез поредица от мерки и дейности, гарантиращи неговото опазване и предаване на следващите поколения. Без запазена природа и съхранено биологично разнообразие, не е възможно да бъде постигнато оптималното състояние на околната среда в община Кричим. Липсата към момента на достатъчна и добре систематизирана и структурирана информация за територията на общината, може да доведе до грешни решения и негативни последици, не само за защитените територии и биоразнообразието, но и за цялостното развитие на общината. Поради тази причина в програмата ще намерят място мерки за цялостна инвентаризация на природните дадености и активи на територията. Дейностите за тази специфична цел трябва да осигурят запазването за бъдещите поколения на този ресурс и неговото разумно използване.

 

1.6. Подобряване на състоянието на зелените площи в гр. Кричим

Изграждането на вътрешноградски паркове и зелени зони в общината, както и провеждането на кампании за озеленяване, ще оказват благотворно влияние върху качеството на атмосферния въздух, нивото на шума, ландшафта и води до подобряване на средата за живот и бизнес.

 

Специфични стратегически цели към втора генерална стратегическа цел Изграждане на институционален капацитет на местно ниво за качествено управление на компонентите на околната среда, въвличане на местните общности в нейното опазване и възстановяване.

 

2.1. Осигуряване с подготвени служители на местната администрация и на деконцентрираните звена на централната власт със знания и умения за планиране, реализация и  контрол на факторите на околната среда в региона

Капацитетът на администрацията от различните нива на управление е ключов фактор за прилагането на успешни политики за опазването на околната среда. Създаването на мотивация в служителите за непрекъснато повишаване на знанията и възможността за тяхното прилагане ще намали текучеството в администрациите и ще осигури капацитет на институциите, за прилагане на политики и мониторинг на дейностите по опазване на околната среда.

Разработването и прилагането на годишни програми за обучение на служителите в публичната администрация ще осигурят информираност и нови компетенции, обмен на знания и опит, за по-добро управление на процесите по опазване на околната среда. Осигуряването и използването на нова и модерна апаратура за измерване и контрол на показателите на отделните фактори ще повишат качеството на тяхната работа. 

 

2.2. Широко информиране и въвличане на местната общност при осъществяване на мерки и дейности по опазване на природната среда 

Широкото участие на обществеността и на местните заинтересовани страни в процеса на опазване и възстановяване на компонентите на околната среда е важно условия за постигане на целите на програмата. От една страна, хората, живеещи в общината и институциите и организациите, са заинтересовани и са ползватели на ресурсите на природата, но от друга страна, те са основният източник на заплахи за състоянието на околната среда. Затова тяхната информираност, образованост, разбиране за причините и начините на опазване и мотивирането им за участие са от изключително значение за постигане на целите на програмата. Предприемането на планирани и целенасочени дейности за осигуряване на това разбиране и участие е необходимо за самия процес на прилагане на програмата. Този подход е наложителен в общини с относително недобра образователна структура на населението (основно сред малцинствени групи) като Кричим, където липсата на информираност е дефинирана като една от слабите страни.

Дейностите в тази насока трябва да включат както информационни кампании така и обучение за НПО и активни граждански групи, които да бъдат въвличани чрез различни форми на участие.

 

2.3. Подобряване координацията в дейността на местните власти и териториалните звена на централната власт

Прилагането на общинската програма за опазване на околната среда не може да се осъществи изолирано, без координация и партньорство с централните и регионалните институции и съседните общини. Поради това  е необходимо да се предвидят конкретни мерки за поддържането на контакти, общи планове за действие в кризисни ситуации, механизми за информираност и сътрудничество. Тази координация е особено наложителна при дейности като опазване на биологичното разнообразие и на защитените територии.

 

IV.3. Приоритети

За определяне на приоритетите на програмата са идентифицирани три основни критерия, които имат пряка връзка с аспектите на устойчивото развитие:

1. Висока степен на застрашеност или риск за компонентите на околната среда. Този критерий се прилага, когато има риск, че невземането на мерки може да доведе до безвъзвратна загуба на определени качества или елементи на природната среда.

2. Висока степен на застрашеност или риск за здравето на населението. Този критерий се отнася до въздействия върху водата или въздуха, които пряко или косвено в краткосрочен или дългосрочен план, могат да застрашават здравето или живота на населението от общината.

3. Осигуряване на икономически ползи за местните хора. Този критерий е свързан с възможността планираните дейности да допринесат за подобряване на икономическото положение на местните хора. Като приоритетни се избират такива дейности в плана, които могат да осигурят и допълнителни ползи за местната икономика.

Към тези три основни критерия се добавя и четвърти - ресурсна осигуреност на дейностите. Когато се планират като приоритетни определени дейности, необходимо е да се вземе предвид и тяхната реалистичност. Ако общината няма собствени ресурси и не могат да бъдат идентифицирани реалистични източници на финансиране, дейностите не могат да попаднат сред приоритетните. Това се отнася не само за финансовите, но и за човешките и институционалните ресурси, необходими за изпълнението на определените дейности.

V. План за действие

 

 

 

ДЕЙНОСТ

 

 

ЗАДАЧА

 

 

ОТГОВОРНИК

 

 

СРОК

ФИНАНСИРАНЕ

Възможни източници/ необходими средства

СИСТЕМА ЗА ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ

 

ИНДИКАТОР

 

ЕФЕКТ

ГСЦ 1.

Запазване състоянието на компонентите на околната среда  в общината

1.1. Постигане на по-ефективно управление на водните ресурси, чрез рехабилитация на съществуващата водопреносна и канализационна мрежа и изграждане на нова, с цел намаляване на загубите от вода, разумно ползване и опазване на водите

1.1.1. Инициативи за подмяна на вътрешноселищната водопроводна мрежа

1. Изготвяне на технически проект за подмяна на вътрешноселищната водопроводна мрежа

 

2. Кандидатстване за финансиране на изпълнението на разработения технически проект

 

Община

2009 г.

 

 

 

 

 

 

2010 г.

ОП,,Околна среда”

 

 

 

 

 

ОП,,Околна среда”

 

1.Изготвен технически проект

 

 

 

 

2. Спечелен проект за финансиране на изпълнението на техническия проект

 

Намалени загуби на вода, подобрено качество на водоподаването

1.1.2.Доизграждане на канализационната мрежа в гр. Кричим

1. Изготвяне на технически проект за подмяна на канализационна мрежа

2. Кандидатстване за финансиране изпълнението на разработения технически проект

 

 

Община

 

 

 

 

Община

2009– 2010 г.

 

 

 

2009– 2010 г.

ОП,,Околна среда”

 

 

 

ОП,,Околна среда”

 

1. Изготвен технически проект

 

 

 

2. Спечелен проект за финансиране

Подобрена среда за обитаване, намален риск от замърсяване на подпочвени води

1.1.3. Инициативи за изграждане на ГПСОВ в гр. Кричим

1. Изготвяне на технически проект за изграждане на ГПСОВ

 

 2. Кандидатстване за финансиране изпълнението на  технически проект

Община

 

 

 

 

Община

2009– 2010 г.

 

 

 

2009 – 2010 г.

ОП,,Околна среда”

 

 

 

ОП,,Околна среда”

1. Изготвен технически проект

 

 

 

2. Спечелен проект за финансиране

Повишено качество на питейната вода, намален риск за здравето на населението

1.1.4. Възстановяване на напоителни системи

1. Анализ на необходимостта от възстановяване на напоителните системи

 

 

2. Осигуряване на средства за изпълнение на дейностите

Община, Напоителни системи

 

 

 Община, Напоителни системи

2009 г.

 

 

 

 

2010 г.

В рамките  на бюджета

 

 

 

Външно финансиране

1.Изготвен анализ

 

 

 

 

2. Спечелен  проект

Повишени добиви на земеделска продукция, повишени доходи на населението

1.1.5. Използване на възможностите на каптирания минерален извор в общината

 

Община

2009-2010 г.

Външно финансиране

1. Изготвен технически проект

 

2. Спечелен проект за финансиране

Създадени нови източници на доходи на база минерална вода. Подобрено състояние и управление на водните ресурси на общината

1.2. Подобряване качеството на въздуха и минимизиране  влиянието на фактора шум върху качеството на средата за обитаване

1.2.1. Саниране на публични сгради за повишаване на енергийната им ефективност и намаляване на количеството на вредните емисии в атмосферата

 1. Изготвяне на

 стратегия за енергийна ефективност

 

2. Изготвяне на проект за саниране и кандидатстване за финансиране по ОП

 

Община

2009 г.

 

 

 

 

2009-2010 г.

В рамките на бюджета

 

 

 

Външни източници

Изготвена стратегия

Разработен проект за саниране, съобразно стратегията за енергийна ефективност

1.2.2. Използване на енергия от възобновяеми източници (слънчеви колектори) за подгряване на вода в публични сгради.

1. Изготвяне на стратегия за енергийна ефективност

Община

2009 г.

В рамките на бюджета

Изготвена стратегия

Използвана енергия от възобновяеми източници, съобразно стратегията за енергийна ефективност

1.3. Подобряване на управлението на отпадъците, чрез въвеждане на нови технологии за обработка и

нова организация на  управление

1.3.1. Практическо прилагане на въведената схема за разделно събиране на отпадъците и регламентиране на събиране / третиране на опасните и строителните отпадъци

1. Провеждане на периодична информационна кампания

 

2. Обучение на подрастващи, местен бизнес и граждани

 

1.Община;

 

 

 

2.Община,НПО, училища,

читалище

2009- 2013 г.

 

 

2009- 2013 г.

В рамките на бюджета

 

 

В рамките на бюджета

 

1. Проведени 4 информационни кампании

 

2. Сезонно провеждане на обучение

Разделно събиране на отпадъците

1.3.2. Рециклиране и повторна употреба на отпадъците

1.Включване в регионални инициативи

 

2. Обмен на добри практики със съседни общини

 

Община и  заинтересовани страни

2009- 2013 г.

В рамките на бюджета 

 

В рамките на бюджета

1. Участие в поне една регионална инициатива

2. Установено сътрудничество

Рециклиране и повторна употреба на отпадъците

1.3.3. Поетапно въвеждане на фамилно компостиране на биоразградими отпадъци

1. Запознаване на общността с ползите от компостиране

 

Община

2009– 2013 г.

В рамките на бюджета

Проведени  4 информационни кампании

 

Поетапно въвеждане на фамилно компостиране на биоразградими отпадъци

1.3.4. Привеждане на ОПУДО в пълно съответствие с изискванията на чл.16 и 31, ЗУО

Актуализация на ОПУДО

Община

2009

В рамките на бюджета

Актуализирана ОПУДО

Пълно съответствие на ОПУДО с изискванията на ЗУО

1.4. Опазване на почвите от замърсяване вследствие на земеделски дейности

1.4.1. Регулиране на пашата от страна на общината

1. Регулярен контрол и спазване на приетата наредба

Община

2009– 2013 г.

 

Ежемесечен контрол

Регулиране на пашата

1.4.2. Превенция на пожари, наводнения и ерозия на почвената покривка

1. почистване на коритото на р. Въча;

2. Разяснителни кампании за вредата от палене на стърнищата и санкциониране на нарушителите

Община, НЕК, Напоителни системи, ДЛС, Гражданска защита и заинтересовани страни

2009 г.

 

 

 

2009 г.

Външни източници

1. Ежегодно почистване на р. Въча

 

2. Проведени по- не три кампании на година

Превенция на пожари, наводнения и ерозия

1.4.3. Оптимално устройствено планиране на територията с оглед опазване на плодородните земи

1. Актуализиране на  съществуващия по-дробен устройствен план

 

2. Осигуряване на финансиране за  изготвяне на общ устройствен план

Община

2009 г.

 

 

 

 

2013- 2015 т.

Общински бюджет

 

 

 

Външни източници

 

Актуализиран подробен устройствен план

 

 

Изготвен общ устройствен план

Устройствено планиране

1.4.4. Стимулиране на биологичното земеделие сред местното население

1. Разработване и изпълнение на пилотни проекти

Община

2009 г.

НПРСР

 

Разработени поне един пилотен проект

Стимулирано биологично земеделие

 

1.5. Опазване на богатото биологично разнообразие на района и  разумно и щадящо ползване

 

1.5.1. Управление на защитените територии, влизащи в границата на общината, както и други приоритетни обекти от мрежата на защитените територии, установяване на типовете местообитания

 

 

Разработване и приемане на съвместни планове и планове за управление

 

 

 

Община, НПО, Горско стопанство, РИОСВ–Пловдив и заинтересовани страни

2009- 2013 г.

Външно финансиране

 

 

 

 

 

1. Разработен и приет план

 

 

 

Управление на защитените територии

1.5.2. Съхраняване, укрепване и възстановяване на ключови екосистеми, местообитания, видове и на генетичните им ресурси

1. Информиране на обществеността за ключови екосистеми, местообитания, видове и на генетичните им ресурси

 

2. Подпомагане на дейността на екоклуба

 

Община, НПО, Горско стопанство

2009– 2013 г.

 

 

 

 

 

2009– 2013 г.

В рамките на бюджета

1. Проведени по-не 3 информационни кампании

 

 

 

 

 

2. Отчитане на съвместни дейности с екоклуба

 

 

Съхраняване и укрепване на ключови екосистеми, местообитания, видове и на генетичните им ресурси

1.5.3. Поддържане в добро състояние на пътната инфраструктура, прилежаща към важни природни обекти с цел опазването им

 

 

 

Навременно комуникиране с отговорните институции

ОПУ Пловдив, НЕК, ДГС Кричим

2009- 2013 г.

Външни източници

Съвместни дейности

Поддържана пътната инфраструктура

1.5.4. Осигуряване на местни структури –информационни центрове и/или други за администриране и интегрирано управление на туристическите услуги с оглед опазване на околната среда

Включване в туристически пакети от допълнителни туристически услуги на съседни общини

Местни предприемачи

2009- 2013 г.

НПРСР

Външно финансиране

Участие в туристически пакети

Положено начало на туристическа дейност в общината

1.5.5. Попълване на значителните пропуски в базата данни за горските ресурси, биоразнообразието, ЗТ и ЗЗ на територията на общината

 

Община, НПО, научни институти, Горско стопанство, РИОСВ – Пловдив и  заинтересовани страни

2009 - 2013

НПРСР,

Външно финансиране

 

Управление и устойчиво ползване на гори, защитените територии и защитените зони

1.6. Подобряване на състоянието на зелените площи в гр. Кричим

1.6.1. Обновяване на съществуващите зелени площи

 

 

 

Разработване на проекти (ПУДОС)

Общината

2009- 2013 г.

Външно финансиране

Разработени проекти

Подобрено качество на средата

1.6.2. Организиране и въвеждане на системни кампании за озеленяване и залесяване

1. Организиране на периодични (три месеца) кампании

 

2. Практическо обучение на деца

Читалище „В. Петлешков”

2009– 2013 г.

В рамките на бюджета

 

 

В рамките на бюджета

 

 

1.Проведени поне три кампании

 

 

2. Проведени по-не 3 обучения на деца

Качествена среда за живот и отдих

1.6.3. Подобряване на системата за поддържане на зелените площи

1. Озеленяване и включване на децата в озеленителни и образователни кампании

 

2. Включване на речни тревни терени към парковете и местата за отдих

1. Общината

 

 

 

 

 

2. НПО, Община

2009 - 2013

 

 

 

 

2010 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

В рамките на бюджета 

 

 

 

 

Външно финансиране

1. Проведени поне 3 кампании;

 

 

 

 

2.Включени речни терени

 

Подобрено качество на средата за живот и отдих

 

ГСЦ 2.

Изграждане на институционален капацитет на местно ниво за ефективно управление на околната среда,  въвличане на местните общности за нейното опазване и възстановяване

2.1. Създаване на подготвени служители в местната администрация и в деконцентрираните звена на централната власт със знания и умения за планиране, реализация на  дейности и компетенции по  контрол на екологичната обстановка в региона

2.1.1.Обучение на местната администрация и екипи по въпросите, свързани с усвояването на средства по фондовете на ЕС, управлението и опазването на околната среда, многофункционалното управление на горите и горските ресурси, развитието на екологосъобразни земеделски производства и услуги.

 

 

 

 

1. Обучение по използване на ГИС

 

 

2. Обучение за начините на управление на отпадъците

 

 

3.Обучение за добри земеделски практики

Общинска администрация

2009 г.

Външно финансиране

1. Обучени поне 2 специалисти

 

 

2. проведени поне 2 обучения на служителите на общинска администрация

 

3. Проведени по-не 2 обучения на служителите на общинска администрация

 

Обучена местната администрация и екипи

2.1.2. Концентрация и мобилизиране на финансовите ресурси от вътрешни и външни източници за финансиране на екологични проекти

1. Обучение на специалисти по разработване на проекти и кандидатстване по ОП

Общинска администрация

2009 г.

ОПАК, външни източници

Обучени поне  3 специалисти

Концентрация и мобилизиране на финансовите ресурси

2.1.3. Подобряване на контролната дейност на общината за спазване на екологичното законодателство в три аспекта: превантивен контрол (планиране, информиране и профилактика); текущ контрол (постоянно или периодично наблюдение както на състоянието на компонентите на околната среда, така и на потенциалните източници на замърсяване и увреждане на околната среда); последващ контрол (за спазване на изпълнението на издадените разрешителни, предписания, решения по ОВОС, мерки от различни планове за управление и т.н.).

1. Координация между контролните органи и периодична отчетност;

 

 

2. Създаване на рубрика „Зелен телефон” за подаване на сигнали

Общинска администрация

 

 

 

 

Общинска администрация

2009– 2013 г.

 

 

 

 

2009- 2013 г.

 

1. Съвместни срещи за отчитане на контролната дейност на различните контролни органи

 

2. Създадена рубрика

Подобрена контролна дейност на общината

2.1.4. Устойчиво ползване на възобновимите природни биологични ресурси на територията на общината

1. Информиране на обществеността

 

 

2. Въвеждане на планово управление

 

3. Контролиране изпълнението на дейностите по плана

Общинска администрация и заинтересовани страни

2009– 2013 г.

ОПОС, ОПАК, в рамките на бюджета

1. Проведени по-  не 2 информационни кампании

 

2.Разработен план

 

3. Създадена и функционираща комисия по контрол

Устойчиво ползване на възобновимите природни биологични ресурси

2.2. Въвличане на обществеността при осъществяване на дейности по мониторинг и активното им сътрудничество в реализацията на мерки, насочени към опазване на природната среда и биоразнообразието

2.2.1.Максимално използване на възможностите на НПО да участват и да подпомагат контролната дейност на общината и реализацията на планираните дейности

1. Насърчаване създаването на ПЧП;

 

2. Организиране на срещи с представители на НПО за дискутиране на актуални проблеми

Община, НПО

 

 

Община, НПО

2009– 2013 г.

 

2009– 2013 г.

в рамките на бюджета

 

в рамките на бюджета

1.Създадена МИГ;

 

 

2. Проведени по- не три срещи с представители на НПО и местен бизнес

Използване на възможностите на НПО

2.2.2. Подобряване и разширяване на условията за участие на НПО в процеса на вземане на решения за опазване на околната среда съгласно изискванията на нормативната уредба

1. Организиране на срещи с представители на НПО за дискутиране на актуални проблеми

Община, НПО

2009- 2013 г.

в рамките на бюджета

Проведени поне 3 срещи с представители на НПО и местен бизнес

Подобряване и разширяване на условията за участие на НПО

2.2.3. Популяризиране дейностите за опазване на околната среда, и най-вече на биоразнообразието, сред местните жители

1. Провеждане на информационни кампании

 

2. Издаване на подходящи печатни материали

Община, НПО

2009- 2013 г.

В рамките на бюджета

1. Проведени сезонни кампании

 

2. Издадени и разпространени материали

 

Популяризиране дейностите за опазване на околна среда

2.2.4. Принос към прилагането на Националната система за мониторинг на биоразнообразието (НСМБР)

1. Теренна работа

 

2. Изпращане на попълнени полеви формуляри в ИАОС

НПО и отделни граждани, съвместно с ДЛС, ДГС и РИОСВ- Пазарджик

2009- 2013 г.

Външни източници.

 

1. Извършена теренна работа

 

2. Изпратени попълнени полеви формуляри в ИАОС

Опазване и  управление на биологичното разнообразие

2.2.5. Информиране чрез медиите за политиката на общината, за конкретни резултати от реализираните мерки, за предстоящи събития, включително провеждане и на регулярни пресконференции с журналисти и срещи с НПО.

1. Публикации в местния информационен бюлетин

 

2. Информация по местната кабелна телевизия

 

3. Поддържане на рубриката в сайта на общината

 

4. Разпространение на специализирани информационни материали, бюлетини  и ръководства

Община, НПО

2009- 2013 г.

В рамките на бюджета

1. Ежемесечни публикации

 

 

2. Регулярна (след всяка сесия на Общинския съвет и събитие)

 

3. Поддържана рубрика

 

 

4. Разпространен поне 1 специализиран материал

Информирана общественост

2.2.6. Укрепване на   капацитета на общностите по отношение на източниците на замърсявания, събирането и рециклирането на отпадъци и опаковките, предотвратяването на промишлените аварии, контрола върху замърсяванията, защита на природата, биоразнообразието и др.

Провеждане на програми за обучение

Община и заинтересовани страни

2009- 2013 г.

Външно финансиране

Проведени поне 5 обучения

Укрепен капацитет

2.3. Координация на усилията между местните власти и контролните органи, отчитащи екологичните параметри на околната среда, намиращи се на различно подчинение

2.3.1. Подобряване на сътрудничеството и изграждане на устойчиви партньорски връзки  с компетентните власти на съседните общини с оглед координация и обединяване на усилията за мониторинг и контрол

1. Обмен на добри практики със съседни общини

 

 

2. Участие в съвместни срещи

 

 

 

Община и заинтересовани страни

2009- 2013 г.

В рамките на бюджета

Проведени поне 3 срещи

 

 

Изградени партньорски връзки 

2.3.2. Координация на действията по прилагане на заложените в настоящия План за Действие мерки с РИОСВ и с БДУВ-Източнобеломорски Район

1. Изпълнение на предписанията на РИОСВ

 

2. Изпълнение на мерките, заложени в очаквания окончателен ПУ за речните басейни в Източнобеломорския Район (след декември 2009 г.)

1. Община и заинтересовани страни

 

2. Община и заинтересовани страни

 

1. 2009 – 2013

 

 

2. 2010 -2013

1. В рамките на бюджета

 

 

2. В рамките на бюджета

1. Изпълнени предписанията на РИОСВ

 

2. Изпълнени мерките, заложени в очаквания окончателен ПУ за речните басейни в Източнобеломорския Район (след декември 2009 г.)

Изградени партньорски връзки 

 


 

VI. Организация за изпълнението на програмата

 

Програмата за опазване на околната среда на община Кричим има продължителност пет години.

Началото на реализацията на програмата е април 2009 г., а краят е декември 2013 г.

Програмата за опазване на околната среда има отворен характер. Тя може да бъде допълвана и актуализирана, когато това е необходимо.

Програмата за опазване на околната среда на община Кричим е съгласувана с РИОС – Пловдив за необходимостта от подлагането й на екологична оценка. Тя е приета с Решение ..........  /......... на Общинския съвет.

 

За изпълнението на програмата се сформира комисия, чиято основна функция е да отговаря за организацията и мониторинг на изпълнението на ОПООС. Членовете на комисията са представители на заинтересованите страни, участвали в работната група по разработване на програмата, като броят на членовете и начина на назначаване и оттегляне на членство ще бъдат отразени във вътрешния правилник за дейността на комисията.

Комисията заседава минимум три пъти годишно – в началото на годината за определянето на годишния план за действие, в средата на годината за междинен отчет на изпълнението и в края на годината за финален годишен отчет.

Кметът на община Кричим ежегодно внася в Общинския съвет отчет за изпълнението на програмата за околна среда, а при необходимост и предложения за нейното допълване и актуализиране.

Отчетите за изпълнението на Програмата за опазване на околната среда се представят за информация в РИОСВ Пловдив.

Ежегодно се информира обществеността за изпълнението на програмата.

При изготвянето на дългосрочната бюджетна прогноза на общината се вземат предвид целите и дейностите, заложени в програмата и плана за действие. По предложение на кмета на общината ежегодно с приемането на общинския бюджет се определят средствата за изпълнение на приоритетните екологични проекти и дейности, включени в общинската програма за околна среда.

Координатор по изпълнението на програмата е ст. експерт “ Екология, здравеопазване и социални дейности “ в община Кричим.


 

VII. Приложения към програмата

 

Приложение VII.1.   Карта на община Кричим

 

 

 

Приложение VII.2.  Риск от водоплощна ерозия на територията на община Кричим

 

 

 

Клас на действителен риск от площна  водна ерозия

Степен на действителна ерозия (индекс)

Площ,ха

Общо   действителна ерозия, т/ха/ г.

Населени места, води и земи с н. в. над 1200 м

0

856

0

Много слаб действителен риск

1

3404

15

Слаб действителен риск

2

364

25

Слаб до умерен действителен риск

3

408

76

Умерен действителен риск

4

330

108

Умерен до висок действителен риск

5

59

118

Висок действителен риск

6

69

304

Сума

5490

646

Общо почвени загуби, т

13 527

  

 


 

Приложение VII.3.  Списък на приложенията, налични в електронен вид (на CD-ROM) към Глава I.2.5. Защитени територии и биоразнообразие:

 

Прикачен файл: Приложение 3: Защитени територии и биоразнообразие

 

Приложение 1 (Pril_1/WinRAR): Електронни таблици за разпределение запаса по дървесни видове и класове на възраст в метри кубични и разпределение на залесената площ по дървесни видове и класове на възраст в хектари, информация за ДГС-Кричим, ЛУП 1999 г., ревизионен период 1988-1997 г.

 

Приложение 2 (Pril_2/WinRAR): Списък с видовете животни и растения, предмет на опазване в защитените зони «Бесапарски ридове», код BG0002057, «Бесапарски възвишения», код BG0000254, «Река Въча-Тракия», код BG0000424, «Родопи–Западни», код BG0001030 и списък на едри бозайници с техния природозащитен статус.

 

Приложение 3 (Pril_3/WinRAR): Извадка от Закона за биологичното разнообразие и Приложения № 3, 4 и 5 към него, както и Приложение № 1 от Закона за лова и опазване на дивеча.

 

Приложение 4 (Pril_4/WinRAR): Списък на лечебните растения, Приложение към чл. 1, ал. 2 от Закона за лечебните растения.

 

Приложение 5 (Pril_5/WinRAR): Кратка информация за всяка защитена територия.

 

Приложение 6 (Pril_6/WinRAR): Карти на защитените зони; предмет и цели на опазване и стандартен Натура 2000 формуляр за зоните.

 

Приложение 7 (Pril_7/Word): Разширен доклад „Община Кричим – Защитени територии и биоразнообразие: Състояние и конкретни препоръки за целите на ОПООС 2009-2013”

 


 

Приложение VII.4.  Зелени площи на територията на община Кричим – таблици за попълване на данни

 

I.2.7.3. Озеленени площи за широко обществено ползване

 

НАСЕЛЕНИ МЕСТА

ПАРКОВЕ

ГРАДИНИ

УЛИЧНО ОЗЕЛЕНЯВАНЕ

ИЗВЪНСЕЛИЩ-НИ ПАРКОВЕ

ЛЕСОПАРКОВЕ

 

НОРМА

Налични

площи

Налични

площи

Налични

площи

Налични

площи

Кричим

48дка

 

-

-

8

ОБЩО ЗА ОБЩИНАТА

48дка

 

 

 

 

Състояние:

Поддържано £

Неподдържано £

Поддържано £

Неподдържано £

Поддържано £

Неподдържано £

Поддържано £

Неподдържано £

 

Преобладаващи видове растителност

§  Сребролистна липа

§  Едролистна липа

§  Източна туя

§  орех

§  акация

§  обикновен кипарис

§  …

§  …

§  …

§  …

§  …

§  …

 

 

 

I.2.7.4. Oзеленени площи за ограничено обществено ползване

 

НАСЕЛЕНИ МЕСТА

ЖИЛИЩНИ

ЗОНИ

ВИЛНИ ЗОНИ

ПРОИЗВОДСТВЕНИ ЗОНИ

КУРОРТНИ КОМПЛЕКСИ И

СПОРТНИ КОМПЛЕКСИ

 

НОРМА

Налични

площи

Налични

площи

Налични

площи

Налични

площи

Кричим

-

-

-

-

8

ОБЩО ЗА ОБЩИНАТА

 

 

 

 

 

Състояние:

Поддържано £

Неподдържано £

Поддържано £

Неподдържано £

Поддържано £

Неподдържано £

Поддържано £

Неподдържано £

 

Преобладаващи видове растителност

§  …

§  …

§  …

§  …

§  …

§  …

§  …

§  …

§&nb